***

Михаил  Лермонтов -   НА ГРАФИНЯ РОСТОПЧИНА
Превод: Димитър  Горсов


ГРАФИНЕ Е. П. РОСТОПЧИНОЙ
Михаил  Лермонтов 


Перевод на болгарский язык:
Димитър  Горсов



 
НА ГРАФИНЯ РОСТОПЧИНА

Аз вярвам: с тебе под еднаква
звезда дойдохме на света.
Един и същ път ни очакваше,
зовеше ни една мечта.
Но аз, уви, в цел благородна
тъй настървено устремен,
забравих битките безплодни,
на младостта дълга свещен.
И в миг раздяла предусетил,
възпрях сърдечния си плам,
от страх на думите несретни
излишна волност да не дам…

Тъй две вълни по път задружен,
в съдбовен и случаен бяг,
под ласките на вятър южен
летят далеч от роден бряг.
Но някъде в скалиста гръд
разбити, ще се разделят.
И пълни с хлад и нежни тайни,
ще влачат те през шир безкрайна
и своя стон, и свойта мъка
и свойта жалост от разлъката,
и своя безначален зов.

1841               



ГРАФИНЕ Е. П. РОСТОПЧИНОЙ

Я верю: под одной звездою
Мы с вами были рождены;
Мы шли дорогою одною,
Нас обманули те же сны.
Но что ж! - от цели благородной
Оторван бурею страстей,
Я позабыл в борьбе бесплодной
Преданья юности моей.
Предвидя вечную разлуку,
Боюсь я сердцу волю дать;
Боюсь предательскому звуку
Мечту напрасную вверять…

Так две волны несутся дружно
Случайной, вольною четой
В пустыне моря голубой:
Их гонит вместе ветер южный;
Но их разрознит где-нибудь
Утеса каменная грудь…
И, полны холодом привычным,
Они несут брегам различным,
Без сожаленья и любви,
Свой ропот сладостный и томный,
Свой бурный шум, свой блеск заемный,
И ласки вечные свои.

Апрель 1841