Александър Пушкин Редее тънък низ от облачни стада

Александър Пушкин –  Редее тънък низ от облачни стада…
Превод: Димитър Горсов

”  Редеет облаков летучая гряда.... „
Александър Пушкин

Перевод на болгарский язык:
Димитър   Горсов


***

Редее тънък низ от облачни стада…
Звезда печална, моя вечерна звезда,
лъчът ти сребърен обля полята сини
и залива дремлив, и хълмите застинали.
Обичам блясъка ти в свода притаен,
отдавна той пробужда свидни мисли в мен.
Запомних изгрева ти, прелестно светило,
над края свиден, дето всичко ми е мило,
където се таи топола в свода чист,
където мирт расте и дреме кипарис
и в гола шир сред южен край шумят вълните…
Там някога из планините волно скитах
загледан към морето в скръбна самота,
когато падаше над хижите нощта
и влюбена девойка в мрака се таеше,
и името си с тиха обич ти шептеше.

1820


***

Редеет облаков летучая гряда.
Звезда печальная, вечерняя звезда!
Твой луч осеребрил увядшие равнины,
И дремлющий залив, и чёрных скал вершины.
Люблю твой слабый свет в небесной вышине;
Он думы разбудил, уснувшие во мне:
Я помню твой восход, знакомое светило,
Над мирною страной, где всё для сердца мило,
Где стройны тополы в долинах вознеслись,
Где дремлет нежный мирт и тёмный кипарис,
И сладостно шумят полуденные волны.
Там некогда в горах, сердечной думы полный,
Над морем я влачил задумчивую лень,
Когда на хижины сходила ночи тень -
И дева юная во мгле тебя искала
И именем своим подругам называла.

1820