Эльдар Рязанов Автопортрет

„АВТОПОРТРЕТ”
Эльдар Александрович Рязанов (1927-2015 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АВТОПОРТРЕТ

В главата мрак. Отпуснат, вял.
Аз съществувам затъпяло.
Свистящ провал ме е залял,
като тесто е мойто тяло.

Автопортрета крив държа,
прилича на карикатура.
Надрасках го без ум в натура,
сега ще го унищожа:
ще зачертая всеки знак
и в мене ще се гмурна пак.


Эльдар Рязанов
АВТОПОРТРЕТ

В мозгах туман. И сам раскис.
Я существую отупело.
И непрерывен свист тоски,
и расползлось, как тесто, тело.

Ужасен мой автопортрет,
похож он на карикатуру.
Нарисовал его я сдуру,
теперь сведу его на нет:
что написалось, зачеркну
и снова внутрь себя нырну.



АВТОПОРТРЕТ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

В мізку туман. І сам розкис.
Існую просто отупіло.
І туги безперервний свист,
Як тісто, розповзлося тіло.

Жахливий мій автопортрет,
Він схожий на карикатуру.
Намалював його я здуру,
Тепер я «поверну букет»:
Що написалося, зімну
І знову в себе сам пірну.




---------------
Руският кинорежисьор, сценарист, актьор, поет, писател, драматург, педагог и продуцент Елдар Рязанов (Эльдар Александрович Рязанов) е роден на 18 ноември 1927 г. в гр. Самара. Завършил е Всерусийския държавен университет по кинематография в Москва (1950 г.). През 1955 г. става режисьор в киностудия „Мосфильм” и скоро е признат за един от най-прославените съветски кинорежисьори, майстор на лирическите трагикомедии. Сътворява шедьоври на руското кино като „Зигзаг удачи” (1968 г.), „Старики-разбойники” (1972 г.), „Невероятные приключения итальянцев в России” (1973 г.), „Ирония судьбы, или С лёгким паром” (1975 г.), „Служебный  роман” (1977 г.),  „Гараж” (1979 г.), „О  бедном  гусаре замолвите  слово” (1980 г.), „Вокзал  для  двоих” (1982 г),  „Жестокий  романс” (1984 г.),  „Забытая  мелодия  для  флейты” (1987 г.), „Дорогая  Елена Сергеевна” (1988 г.) и мн. др. Заслужил деятел на изкуствата на РСФСР (1965 г.), народен артист на РСФСР (1974 г.), народен артист на СССР (1984 г.), член на Съюза на писателите на СССР, президент на Руската академия на кинематографичните изкуства (2002 г.), учредител на Съюза на кинематографистите и професионалните кинематографически организации (2010 г.), автор на десетки документални и игрални филми, телевизионен водещ, кинопедагог. Стихове пише от ученическите години, първите му публикации на поезия са от 1943 г., първата му стихосбирка „Внутренний монолог” излиза през 1988 г. Някои от книгите му като „Первая встреча – последняя встреча”, „Разноцветное кино” и „Поговорим о странностях любви” ни срещат с творческите лаборатории на много от творците на ХХ в. Автор е на десетки книги с поезия, проза, публицистика и кинознание, сред които „Эльдар Рязанов: Сборник” (1974 г.), „Грустное лицо комедии” (1977 г.), „Предсказание” (1994 г.), „Четыре встречи с Владимиром Высоцким” (2004 г.), „Неподведённые итоги” (2005 г.), „Любовь – весенняя страна” (2005 г.), „Жизнь без любви” (2006 г.), „Служебный роман” (2007 г.), „Чем живу и жив” (2007 г.), „Мчатся годы-непогоды” (2007 г.), „Старики-разбойники” (2008 г.), „Грустное лицо комедии, или Наконец подведённые итоги” (2010 г.) и др. Умира на 30 ноември 2015 г. в Москва.