Александър Пушкин... Подражание на корана Превод Д

Александър Пушкин –  ... Подражание на корана
Превод: Димитър Горсов

„ ПОДРАЖАНИЯ КОРАНУ „
Александър Пушкин

Перевод на болгарский язык:
Димитър   Горсов

ПОДРАЖАНИЕ НА КОРАНА (1)
                Посвещава се на П. А. Осипова

1.
Кълна се в чифт, кълна се в тек ,
кълна се в меч и в правда бойна,
в звездата утринна над теб,
в молитвата сред вечер знойна: (2)

не съм те изоставял аз!…
Кого сред сенките свещени
въведох в неспокоен час
и скрих от зорките гонения?

Кого в зла жажда напоих
с прохлада на води пустинни
и чий език в благ миг дарих
с могъща власт над всичко живо?

Живей с кураж! Живей сред свян!
В борби на правдата се радвай!
Люби!… И моят свят Коран
на плахи твари проповядвай!
2.
Жени прекрасни на пророка,
обременени сте с вина:
влече ви, плаши ви порока…
Под шатрите си в тишина
живейте скромно! Да е бяло
моминското ви покривало!
Пазете вярната си страст
за ласки нежни и законни.
Очи лукави, с лъст позорна,
в зъл час да се не спрат на вас!

А вие, гости Мохамедови,
които му изпращам аз,
от реч суетна и безредна
пазете мирния му час
Сред помислите благородни
презира той души угодни,
от велеречия страни:
трапезата му споделете
и целомъдрени бъдете
към любещите го жени. (3)
3.
Смутен, пророкът се възви,
щом чу слепец (4) да приближава.
Той на порока зъл, уви,
пред наглостта недоумява.

Бог свитък верен ти е дал,
пророк, но не за всички живи.
Корана възвести! Без жал
встрани изтласкай нечестивите.

Защо човек се възгордя?
Затуй ли, че тук гол се ражда,
че диша кратък век в беда,
и слаб роден, слаб гине в жажда?

Затуй ли, че по свой каприз
Бог го мори и възкресява,
че дните му реди в строг низ,
и радости, и плач му дава?

Затуй ли, че от плод преви
за него нарове, маслини
и сам за труд благослови
лозя и ниви, и градини?

Но дважди ангел ще тръби,
полята тътен ще обгърне,
брат брата си ще оскърби,
от майка син ще се отвърне…

Но пак ще се стълпят в страха
край Бога си, от ужас свити.
А нечестивците в праха
ще лазят, в пламъци обвити.
4.
Отвеки с тебе, о, Всесилни,
могъщият от жар гори
да мери ръст в мъст изобилна…
Но ти го, Боже, усмири.
Живот - му каза - аз дарявам,
света със смърт опустошавам,
над мене няма друга власт.
И аз живот - отвърна - давам,
и аз чрез смърт опустошавам -
на теб съм, Боже, равен аз!…
Но спря порочната интрига,
щом с гневно слово я рани:
„От изток слънцето издигам,
от запад ти го повдигни!”
5.
Земята спи под свод бездушен…
Крепи го, Творче, с мощна власт,
та да не рухне върху сушата
и ни затрупа в съден час! (5)

Ти сложи слънце сред вселената,
земя и свод да освети -
тъй с лен елейно напоено
кандилото среднощ блести.

Молете бога! Той могъщ е;
той праща вятър; в ден на зной
в небето облаци разгръща;
от клона сянка спуска той.

Пред Мохамед той милосърдно
сияйния Коран разкри,
та от бездънен мрак да свърнем
към път, осеян от зари.
6.
В сън не напразно ви видях
с глави обръснати сред зноя,
и с кръв по мечовете бойни -
над ровове и кули в прах...

О, чуйте възгласа щастлив!
След подвига, деца честити,
грабнете плячката, жените!
И всеки дял да е правдив.

Герои, слава вам и чест!
Срам за страхливците!… Те бяха
гмеж малодушна… Не разбраха
в съня пророческата вест.

От плячката ви прелъстени,
разкаяни ще ги съзрем.
Ще молят: - „С вас да сме в сраженията!..”
Но им кажете: „Не, не щем!”

В бой падналите са блажени.
Те чуват всеки райски звук.
И вече тънат в наслаждения,
незаменими с нищо тук.
7.
Стани, боязливецо,
в мрака унил
свещено кандило
за тебе гори…
С молитви усърдни
далеч разпръсни
печалните мисли
и сънища зли!…
До изгрев смирено
за милост моли!
Най-святата книга
чети до зори!
8.
Не бивай зъл пред бедността нетърпелива
не слагай даровете с пръсти пресметливи -
угодна е пред Бога щедростта…
В деня на Страшния съд като тучна нива,
          сеятелю благочестив,
за твоя труд ще те дари стократно тя.

Но ако ти, скъперник на труда си земен,
в миг, в който просяк подаянието взема,
отдръпнеш завистливата си длан -
знай: твоите богатства като пепел сива,
          която дъжд от камъка измива,
ще се стопят - като от Бог отнета дан.
9.
И пътникът вече, от пек оскотял,
към Бога роптае за злия си дял…
В пустиня е скитал три дни и три нощи.
Очите му в прах са и в огън, а още
е пустош край него… Но ето - смутен,
той извор съзира, под палма стаен…

И бързо към извора се устремява,
и хладните струи отпил, освежава
език запламтял и сълзливи зеници.
И ляга в сън тежък до свойта ослица.
И времето дълги години шуми
по божия воля над тази земи.

Най-сетне дойде за пробуждане час,
и пътникът вдигна глава и чу глас:
„Отдавна ли спиш в тия голи пустини?”
Отвърща той: „Слънцето в утрото синьо
видях вчера пак тъй над мен да гори…
Как дълго съм спал - от зори до зори”.

Гласът рече: „Този сън беше ти дар.
Погледай: млад легна, а вече си стар.
В прах палмата рухна, а изворът хладен
погълна безследно пустинята жадна;
и пясъчен насип затрупа без жал
край теб на ослицата скелета бял.”

И тръпнещ от мъка старикът унил
в плач горък се сгърчва, глава преклонил…
И чудо тогава в пустинята става -
предишните дни с блясък нов оживяват,
и палмата сенчеста вдига глава,
и изворът бликва под свежа трева…

И пак на ослицата скелетът стар,
загърнат в плът, с рев зове своя другар.
И пътникът сила и радост усеща,
и младост обзема кръвта му гореща…
Възторзи напират в свободната гръд…
И тръгва отново той с Бога на път.
1824
—————————–
Бележки*
1. „Нечестивите - казва Мохамед (глава „Награди”) - си мислят, че главата е сбор от нови лъжи и стари басни.” Мнението на тези нечестиви, разбира се е правилно; но независимо от това, много нравствени истини в Корана са изложени по силен и поетичен начин. Тук се предлагат няколко свободни подражания. В оригинала Аллах говори сaмо от свое име, а за Мохамед се споменава само във второ и трето лице…
2. На други места в Корана Аллах се кълне в копитата на кобилата, в плодовете но смокинята, в свободата на Мека, в добродетелта и порока, в ангелите, в човека и пр. Този странен реторичен похват се среща много пъти в Корана.
3. „ Моят пророк - твърди Аллах - няма да ви каже това, понеже е много учтив и скромен; но аз няма защо да премълчавам” и пр. В тия заповеди ясно личи ревността на арабина.
4. Из книгата „ Слепец”.
5. Лоша физика; но затова пък каква смела поезия!
* Принадлежат на Пушкин.
—————————–



ПОДРАЖАНИЯ КОРАНУ
             Посвящено П. А. Осиповой.

I

Клянусь четой и нечетой,
Клянусь мечом и правой битвой,
Клянуся утренней звездой,
Клянусь вечернею молитвой:

Нет, не покинул я тебя.
Кого же в сень успокоенья
Я ввёл, главу его любя,
И скрыл от зоркого гоненья?

Не я ль в день жажды напоил
Тебя пустынными водами?
Не я ль язык твой одарил
Могучей властью над умами?

Мужайся ж, презирай обман,
Стезёю правды бодро следуй,
Люби сирот, и мой Коран
Дрожащей твари проповедуй.

II

О, жёны чистые пророка,
От всех вы жён отличены:
Страшна для вас и тень порока.
Под сладкой сенью тишины
Живите скромно: вам пристало
Безбрачной девы покрывало.
Храните верные сердца
Для нег законных и стыдливых,
Да взор лукавый нечестивых
Не узрит вашего лица!

А вы, о гости Магомета,
Стекаясь к вечери его,
Брегитесь суетами света
Смутить пророка моего.
В паренье дум благочестивых,
Не любит он велеречивых
И слов нескромных и пустых:
Почтите пир его смиреньем,
И целомудренным склоненьем
Его невольниц молодых.

III

Смутясь, нахмурился пророк,
Слепца послышав приближенье:
Бежит, да не дерзнёт порок
Ему являть недоуменье.

С небесной книги список дан
Тебе, пророк, не для строптивых;
Спокойно возвещай Коран,
Не понуждая нечестивых!

Почто ж кичится человек?
За то ль, что наг на свет явился,
Что дышит он недолгий век,
Что слаб умрёт, как слаб родился?

За то ль, что бог и умертвит
И воскресит его - по воле?
Что с неба дни его хранит
И в радостях и в горькой доле?

За то ль, что дал ему плоды,
И хлеб, и финик, и оливу,
Благословив его труды,
И вертоград, и холм, и ниву?

Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет.

И все пред бога притекут,
Обезображенные страхом;
И нечестивые падут,
Покрыты пламенем и прахом.

IV

С тобою древле, о всесильный,
Могучий состязаться мнил,
Безумной гордостью обильный;
Но ты, господь, его смирил.
Ты рек: я миру жизнь дарую,
Я смертью землю наказую,
На всё подъята длань моя.
Я также, рек он, жизнь дарую,
И также смертью наказую:
С тобою, боже, равен я.
Но смолкла похвальба порока
От слова гнева твоего:
Подъемлю солнце я с востока;
С заката подыми его!

V

Земля недвижна - неба своды,
Творец, поддержаны тобой,
Да не падут на сушь и воды
И не подавят нас собой.

Зажёг ты солнце во вселенной,
Да светит небу и земле,
Как лён, елеем напоенный,
В лампадном светит хрустале.

Творцу молитесь; он могучий:
Он правит ветром; в знойный день
На небо насылает тучи;
Даёт земле древесну сень.

Он милосерд: он Магомету
Открыл сияющий Коран,
Да притечём и мы ко свету,
И да падёт с очей туман.

VI

Не даром вы приснились мне
В бою с обритыми главами,
С окровавленными мечами,
Во рвах, на башне, на стене.

Внемлите радостному кличу,
О дети пламенных пустынь!
Ведите в плен младых рабынь,
Делите бранную добычу!

Вы победили: слава вам,
А малодушным посмеянье!
Они на бранное призванье
Не шли, не веря дивным снам.

Прельстясь добычей боевою,
Теперь в раскаянье своём
Рекут: возьмите нас с собою;
Но вы скажите: не возьмём.

Блаженны падшие в сраженье:
Теперь они вошли в эдем
И потонули в наслажденьи,
Не отравляемом ничем.

VII

Восстань, боязливый:
В пещере твоей
Святая лампада
До утра горит.
Сердечной молитвой,
Пророк, удали
Печальные мысли,
Лукавые сны!
До утра молитву
Смиренно твори;
Небесную книгу
До утра читай!

VIII

Торгуя совестью пред бледной нищетою,
Не сыпь своих даров расчётливой рукою:
Щедрота полная угодна небесам.
В день грозного суда, подобно ниве тучной,
         О сеятель благополучный!
Сторицею воздаст она твоим трудам.

Но если, пожалев трудов земных стяжанья,
Вручая нищему скупое подаянье,
Сжимаешь ты свою завистливую длань, -
Знай: все твои дары, подобно горсти пыльной,
         Что с камня моет дождь обильный,
Исчезнут - господом отверженная дань.

IX

И путник усталый на бога роптал:
Он жаждой томился и тени алкал.
В пустыне блуждая три дня и три ночи,
И зноем и пылью тягчимые очи
С тоской безнадежной водил он вокруг,
И кладез под пальмою видит он вдруг.

И к пальме пустынной он бег устремил,
И жадно холодной струёй освежил
Горевшие тяжко язык и зеницы,
И лёг, и заснул он близ верной ослицы -
И многие годы над ним протекли
По воле владыки небес и земли.

Настал пробужденья для путника час;
Встаёт он и слышит неведомый глас:
«Давно ли в пустыне заснул ты глубоко?»
И он отвечает: уж солнце высоко
На утреннем небе сияло вчера;
С утра я глубоко проспал до утра.

Но голос: «О путник, ты долее спал;
Взгляни: лёг ты молод, а старцем восстал;
Уж пальма истлела, а кладез холодный
Иссяк и засохнул в пустыне безводной,
Давно занесённый песками степей;
И кости белеют ослицы твоей».

И горем объятый мгновенный старик,
Рыдая, дрожащей главою поник…
И чудо в пустыне тогда совершилось:
Минувшее в новой красе оживилось;
Вновь зыблется пальма тенистой главой;
Вновь кладез наполнен прохладой и мглой.

И ветхие кости ослицы встают,
И телом оделись, и рев издают;
И чувствует путник и силу, и радость;
В крови заиграла воскресшая младость;
Святые восторги наполнили грудь:
И с богом он дале пускается в путь.
1824