Александър Пушкин... Когато сред стъгдите шумни Пр

Александър Пушкин –  ... Когато сред стъгдите шумни
Превод: Димитър Горсов

” Брожу ли я вдоль улиц шумных.... „

Александър Пушкин
Перевод на болгарский язык:
Димитър   Горсов


***

Когато сред стъгдите шумни
се скитам или влизам в храм,
или съм с юноши безумни -
пак на мечти ще се отдам,

и казвам: минат ли години,
тук скупчените - всички нас,
ще ни прихлупи сводът димен;
и вече бие нечий час…

Съзра ли дъб самотен, мисля:
той - горски патриарх - без жал
дедите надживя безмилостно…
И мен тъй би ме надживял…

Детенце милвам ли, все с тая
скръб в думите, шептя: прости,
на дните ми е близък краят -
ще гния аз, но ти цъфти!…

Тъй ден след ден, сред кръговрата,
привиквам с мисъл да следя
смъртта - дано поне отгатна
часа на страшната беда…

Къде ще ме срази съдбата? -
сред бой, на път, или в море,
или отсреща долината
праха ми грешен ще сбере?

Безчувственото тяло може
навсякъде да спи в пръстта,
но искам в края роден, Боже,
да легна все пак след смъртта!

И шум от нов живот през входа
вдън гробницата да ехти,
а равнодушната природа
вън с вечна хубост да блести!
1829


***

Брожу ли я вдоль улиц шумных,
Вхожу ль во многолюдный храм,
Сижу ль меж юношей безумных,
Я предаюсь моим мечтам.

Я говорю: промчатся годы,
И сколько здесь ни видно нас,
Мы все сойдём под вечны своды -
И чей-нибудь уж близок час.

Гляжу ль на дуб уединенный,
Я мыслю: патриарх лесов
Переживёт мой век забвенный,
Как пережил он век отцов.

Младенца ль милого ласкаю,
Уже я думаю; прости!
Тебе я место уступаю:
Мне время тлеть, тебе цвести.

День каждый, каждую годину
Привык я думой провождать,
Грядущей смерти годовщину
Меж их стараясь угадать.

И где мне смерть пошлёт судьбина?
В бою ли, в странствии, в волнах?
Или соседняя долина
Мой примет охладелый прах?

И хоть бесчувственному телу
Равно повсюду истлевать,
Но ближе к милому пределу
Мне всё б хотелось почивать.

И пусть у гробового входа
Младая будет жизнь играть,
И равнодушная природа
Красою вечною сиять.
1829