Алексъндър пушкин превод димитър горсов

АЛЕКСЪНДЪР  ПУШКИН
превод: Димитър Горсов


ПАМЕТНИК
Аз паметник неръкотворен си въздигнах -
към него няма бурени да прорастат -
глава изправил, горди висини достигна
         като Александрийски стълб.
Цял няма да умра аз - в лирата душата
ще надживее прах и смърт, и тленен гнет,
и все ще съм прочут, додето на земята
          е жив поне един поет.
Слуха за мен по Рус велика ще премине,
и името ми ще мълвят на свой език
славянският горд внук, тунгусът див и милият
         другар на степите - калмик.
И дълго аз ще съм обичан от народа,
че с лирата си светли чувства породих,
че в моя век жесток зовях духа свободен,
          над падналия се смилих.
Ти божията воля, музо, само слушай,
бъди непреклонима пред обиди и венци,
хвала и клевета посрещай равнодушно
          и не спори с глупци!

21 август  1836



ПАМЯТНИК
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не заростет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
        Александрийского столпа.
Нет, весь я не умру - душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит -
И славен буду я, доколь в подлунном мире
        Жив будет хоть один пиит.
Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
        Тунгуз, и друг степей калмык.
И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокой век восславил я Свободу
        И милость к падшим призывал.
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
         И не оспоривай глупца.
21 августа 1836