Алексъндър пушкин превод димитър горсов

АЛЕКСЪНДЪР  ПУШКИН
превод: Димитър Горсов


***
Сред хлад на сладостни фонтани
и струйно милвани стени,
тешил поетът страшни ханове
с кристален стих в далечни дни.

По нишките на празни пирове
той с хитри пръсти в здрача, сам,
огърлици на лъст немирна
и златна мъдрост низал там…

Обичали Крим посветените
от Саади… В отраден ден,
от сладкодумец с чуден гений
Бахчисарай бил изумен.

Той разкази, като килими
от Ереван, в нощта разстлал.
И пирът на Гирей по-зримо
от ханска слава засиял.

Но ни един вълшебник, с мила
реч и небесни дарове,
не е редил с такава сила
ни приказки, ни стихове

като певецът горд и знатен,
дошъл през низ от жарки дни,
от край с жестоки и космати
мъже, и с прелестни жени.

1828




***
В прохладе сладостной фонтанов
И стен, обрызганных кругом,
Поэт, бывало, тешил ханов
Стихов гремучим жемчугом.

На нити праздного веселья
Низал он хитрою рукой
Прозрачной лести ожерелья
И четки мудрости златой.

Любили Крым сыны Саади,
Порой восточный краснобай
Здесь развивал свои тетради
И удивлял Бахчисарай.

Его рассказы расстилались,
Как эриванские ковры,
И ими ярко украшались
Гиреев ханские пиры.

Но ни один волшебник милый,
Владетель умственных даров,
Не вымышлял с такою силой,
Так хитро сказок и стихов,

Как прозорливый и крылатый
Поэт той чудной стороны,
Где мужи грозны и косматы,
А жены гуриям равны.
1828