Алексъндър пушкин превод димитър горсовалексъндър

АЛЕКСЪНДЪР  ПУШКИН
превод: Димитър Горсов


ТАЛИСМАН
Там, където с гняв морето
блъска твърдите скали,
и блести луна в небето,
в низ от вечерни мъгли;
там, където в рой наслади
тъне весел мюсюлман,
там вълшебница ми даде
този тайнствен талисман.
Каза тя с усмивка мила:
„Скътай талисмана мой!
Вярвай в дивната му сила -
даден ти е с обич той!
От недъг и гроб раззинал,
в буря, смърт щом те грози,
твоята глава, мой мили,
той едва ли ще спаси.
С източни богатства кротко
няма да те надари,
ни децата на пророка
пред теб в боя ще смири;
в твоя роден край, при ложето
на приятел домосед,
моят талисман не може
мигом да те пренесе.
Но ако очи коварни
заискрят с чаровен зов
и среднощ уста невярна
те целува без любов,
мили мой, от престъпления,
от измяна, в миг презрян,
от сърдечни унижения
пази моят талисман.”

1827




ТАЛИСМАН
Там, где море вечно плещет
На пустынные скалы,
Где луна теплее блещет
В сладкий час вечерней мглы,
Где, в гаремах наслаждаясь,
Дни проводит мусульман,
Там волшебница, ласкаясь,
Мне вручила талисман.
И, ласкаясь, говорила:
«Сохрани мой талисман:
В нем таинственная сила!
Он тебе любовью дан.
От недуга, от могилы,
В бурю, в грозный ураган,
Головы твоей, мой милый,
Не спасет мой талисман.
И богатствами Востока
Он тебя не одарит,
И поклонников пророка
Он тебе не покорит;
И тебя на лоно друга,
От печальных чуждых стран,
В край родной на север с юга
Не умчит мой талисман…
Но когда коварны очи
Очаруют вдруг тебя,
Иль уста во мраке ночи
Поцалуют не любя -
Милый друг! от преступленья,
От сердечных новых ран,
От измены, от забвенья
Сохранит мой талисман!»
1827