Варвара Малахиева-Мирович Как вожделенна страна по

„КАК ВОЖДЕЛЕННА СТРАНА ПОЗНАНИЯ...”
Варвара Григорьевна Малахиева-Мирович (1869-1954 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


О, ВЪЖДЕЛЕНА СТРАНА НА ПОЗНАНИЕТО

О, въжделена страна на познанието,
тя многозвезден е светъл рой,
нейните ценности нямат названия,
нейните жители нямат брой.

О, безпощадна страна на познанието,
нейните пътища – огън и кръв,
нейни закони – самоизгаряне,
и диша към крехка любов смъртна стръв.

О, чудотворна страна на познанието –
в нея от пепел възправя се брод,
с вятъра мигом отлита диханието,
което наричахме свой живот.


Ударения
О, ВЪЖДЕЛЕНА СТРАНА НА ПОЗНАНИЕТО

О́, въжделе́на стра́на на позна́нието,
тя́ многозве́зден е све́тъл ро́й,
не́йните це́нности ня́мат назва́ния,
не́йните жи́тели ня́мат бро́й.

О́, безпошта́дна страна́ на позна́нието,
не́йните пъ́тишта – о́гън и кръ́в,
не́йни зако́ни – самоизга́ряне,
и ди́ша към кре́хка любо́в смъ́ртна стръ́в.

О́, чудотво́рна страна́ на позна́нието –
в не́я от пе́пел възпра́вя се бро́д,
с вя́търа ми́гом отли́та диха́нието,
кое́то нари́чахме сво́й живо́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Варвара Малахиева-Мирович
КАК ВОЖДЕЛЕННА СТРАНА ПОЗНАНИЯ...

Как вожделенна страна познания,
Как многозвёздно она светла,
Её сокравищам нет названия,
Её обителям нет числа.

Как беспощадна страна познания,
Её пути – огонь и кровь,
Её закон – самосжигание,
И дышит смертью в ней любовь.

И как чудотворна страна познания –
В ней прах и пепел встаёт живым,
И улетает, как ветра дыхание,
Что звали мы жизнью и сердцем своим.

               1914 г.




---------------
Руската поетеса, писателка, мемоаристка и преводачка Варвара Малахиева-Мирович (Варвара Григорьевна Малахиева-Мирович) е родена през 1869 г. в Киев. Първото й запазено стихотворение е от 1883 г. Превежда творби на Бърнард Шоу и Уйлям Джеймс, публикува рецензии за театрални спектакли във в. „Речь”. Пише за деца, известни са приказките й „Изумруды”, „Все от солнца”, „Кузнечик на высоте” и др. Работила е в сп. „Русская мысль”, където завежда отдела по белетристика. Авторка е на близо 4000 стихотворения, но приживе има малко поетични публикации в печата и само една издадена стихосбирка – „Монастырское” (1923 г.). Близка с много от творците от Сребърния век на руската култура и от следващите трудни за литературата десетилетия, тя води записки за своите срещи и преживявания, като дневниците й имат висока художествена и историографска стойност. Умира на 16 август 1954 г. в Москва.