Василий Гиппиус Посвящение Посвещение

Василий Гиппиус Посвящение Посвещение
„ПОСВЯЩЕНИЕ”
Василий Васильевич Гиппиус (1890-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОСВЕЩЕНИЕ

Ти раждаше възвишени мечти,
светът бе с твойте призиви окрилян.
До мен ли си, изчезват в миг страхливи
съмнения и страшни тъмноти.

С предчувствия ме ти обогати,
с мен бродеше сред приказните ниви,
в омая на момичета щастливи
зовеше към чаровни висоти.

Защо ли суета в сърцето вплиташ?
Нима това не е живот и твой?
Нали за мен си в този свят защита?

Потоци поетични срещнах рой,
но с теб, прекрасна музо, са открити
заветните стремежи в пътя мой.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Гиппиус
ПОСВЯЩЕНИЕ

Ты вызвала высокие мечты,
Огромный мир манил в твоих призывах.
С тех пор как ты со мною, нет пугливых
Сомнений и не страшно темноты.

В предчувствиях меня сразила ты,
Со мной на сказочных бродила нивах,
И, как прообраз девушек счастливых,
Звала к очарованьям высоты.

Зачем же сердце с суетою слито?
Ужели жизнь и сердце – не твои?
И в этом мире ты мне – не защита?

Меня умчат поэзии ручьи,
Но, муза милая, тебя открыты
Все замыслы заветные мои.

               * Текстът е по творба на немския поет и писател Фридрих фон Харденберг – Новалис (1772-1801 г.).




---------------
Руският поет, преводач и литературовед Василий Гипиус (Василий Васильевич Гиппиус) е роден на 26 юни/8 юли 1890 г. в с. Артьомово, Псковска губерния. Завършил е историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1914 г.). Брат е на поета Владимир Гипиус. Първите му поетични публикации са от 1908 г. Член е на „Общества ревнителей художественного слова” (1910 г.), „Цех поэтов” (1911 г.) и на Съюза на съветските писатели (1934 г.); доктор на филологическите науки (1935 г.), изследовател на творчеството на Гогол, Пушкин и Салтиков-Шчедрин, професор в катедрата по руска литература в Пермския университет, професор по фолклор и история на руската литература в университета в Иркутск, професор в катедрата по руска литература при Ленинградския държавен университет, старши научен сътрудник към Института по руска литература при Академията на науките на СССР (1937 г.) . Превежда поезия на Хораций, Данте, Петрарка, Шилер, Хайне, Тагор, Новалис, Мюлер и др. Автор е на книги, трудове и монографии с поезия, литературна критика и литературознание като „Волшебница” (1913 г.), „Узкий путь” (1914 г.), „О композиции Тургеневских романов” (1919 г.), „Гоголь” (1924 г.), „Die Gogol-Forschung 1914-1924” (1925 г.), „Синтаксис современного русского языка” (1926 г.), „Учебник русской грамматики” (1926 г.), „Люди и куклы в сатире Салтыкова” (1927 г.), „Итоги и перспективы изучения Салтыкова” (1927 г.), „Композиция «Ревизора» в историко-литературной перспективе” (1928 г.), „Н. В. Гоголь в письмах и воспоминаниях” (1931 г.), „Проблематика и композиция «Ревизора»” (1936 г.), „Повести Белкина” (1937 г.), „Заметки о Гоголе” (1941 г.), „Поработители народов. Классики литературы о немецком шовинизме” (1941 г.), „Пушкин в борьбе с Булгариным в 1830-1831 гг.” (1941 г.) и др. Умира на 7 февруари 1942 г. в Ленинград.