Пролетта се завръща
неприлична, задъхана, птича:
ту със облак пиян ще полафи,
ту бадемите с цвят ще окичи.
И възторжени литват мухите –
и на тях пролетта им прилича,
даже ден или два да поскитат,
даже ден или два да обичат.
Само хората – слепи къртици,
острят мечове, точат ножове
и не им е до пролет и птици,
и не им е до грешни любови.
В тях е студ! Сякаш зимата някак
е получила дълга отсрочка...
Но навън вече жабите крякат:
„Пролетта се завръща и точка.”
Тя се спуска изящна и лека,
завоювала всички посоки.
Всъщност, колко ти трябва, Човеко,
да забравиш за свойта жестокост:
шепа пръст, заплодена и влажна,
два бадема пред старата къща...
И сърцето само ще ти каже:
„Боже мой, пролетта се завръща!”
Свидетельство о публикации №114031904691