Сергей Марин Преображенский марш Преображенски мар

„ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ МАРШ”
Сергей Никифорович Марин (1776-1813 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАРШ
                (Вариант от времето на войните с Наполеон)
                Авторът на музиката е неизвестен
                Текст: Сергей Марин

Хайде, братя, за чужбина
да заминем в бой с врага.
На царица-майка име
да си спомним с чест сега!

Славната Екатерина
ни подкрепя в поход пак
в тез поля, гори, долини,
гдето бяга руски враг.

Тук Суворов се сражава!
Там Румянцев мрак разби!
Всеки воин, враг сразявал,
път към славата откри.

Нашите герои редно
в бой нашественик ломят,
за войските ни победни
знае удивен светът.

Ний земите руски славни
ще опазим дружно с щик!
С конски тропот ще побягне
вкъщи френският войник.

След французина ще можем
до Париж да го следим.
Много ще го разтревожим,
в столицата ще влетим.

И богати с бойна слава,
колоса сразили в прах,
ще се веселим тогава
за народ и цар без страх.

               * Музиката на „Преображенски марш” е създадена в края на ХVII в. от един от капелмайсторите на Петър I. „Преображенски марш” е първият и един от най-популярните маршове в Русия. В края на ХIХ в. той е главният марш на Преображенския полк и марш на цялата руска армия. След февруари 1917 г. става химн на страната, а след октомври 1917 г. е химн на Доброволческата армия. Отначало „Преображенски марш” се е изпълнявал без думи, а през 1805 г. поетът Сергей Марин пише текст към марша, който скоро става популярен при антинаполеоновия поход на руските войски. Участник в Отечествената война, поетът не доживява времето (19 март 1814 г.), когато руските войски навлизат в Париж, пеейки неговия „Преображенски марш”.


Ударения
ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ МАРШ

Ха́йде, бра́тя, за чужби́на
да зами́нем в бо́й с врага́.
На цари́ца-ма́йка и́ме
да си спо́мним с че́ст сега́!

Сла́вната Екатери́на
ни подкре́пя в по́ход па́к
в те́з поля́, гори́, доли́ни,
где́то бя́га ру́ски вра́г.

Ту́к Суво́ров се сража́ва!
Та́м Румя́нцев мра́к разби́!
Все́ки во́ин, вра́г сразя́вал,
пъ́т към сла́вата откри́.

На́шите геро́и ре́дно
в бо́й наше́ственик ломя́т,
за войски́те ни побе́дни
зна́е удиве́н светъ́т.

Ни́й земи́те ру́ски сла́вни
ште опа́зим дру́жно с шти́к!
С ко́нски тро́пот ште побя́гне
вкъ́шти фре́нският войни́к.

След францу́зина ште мо́жем
до Пари́ж да го следи́м.
Мно́го ште го разтрево́жим,
в сто́лицата ште влети́м.

И бога́ти с бо́йна сла́ва,
ко́лоса срази́ли в пра́х,
ште се весели́м тога́ва
за наро́д и ца́р без стра́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Марин
ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ МАРШ
                (Вариант наполеоновских войн)
                Музыка неизвестного автора
                Слова Сергея Марина

Пойдем, братцы, за границу
Бить Отечества врагов.
Вспомним матушку-царицу,
Вспомним, век ее каков!

Славный век Екатерины
Нам напомнит каждый шаг,
Те поля, леса, долины,
Где бежал от русских враг.

Вот Суворов где сражался!
Там Румянцев где разил!
Каждый воин отличался,
Путь ко славе находил.

Каждый воин дух геройский
Среди мест сих доказал
И как славны наши войски
Целый свет об этом знал.

Между славными местами
Устремимся дружно в бой!
С лошадиными хвостами
Побежит француз домой.

За французом мы дорогу
И к Парижу будем знать.
Зададим ему тревогу,
Как столицу будем брать.

Там-то мы обогатимся,
В прах разбив богатыря
И тогда повеселимся
За народ и за Царя.

               1805 г.




---------------
Руският поет, сатирик, драматург и преводач Сергей Марин (Сергей Никифорович Марин) е роден на 18/29 януари 1776 г. в гр. Воронеж. Завършил е Воронежкото народно училище (1789 г.), възпитаник е на лейб-гвардията към Преображенския полк (1790-1797 г.). Военен и държавен деец, полковник, флигел-адютант на император Александър I, той участва в редица сражения, многократно е раняван и награждаван. Първите му публикации на поезия са от 1806 г. в сп. „Лицей”. Творческото му наследство включва над 200 стихотворения и романси, пародии, сатири, епиграми и мадригали, пародийната трагедия „Превращённая Дидона” и др. Превежда творби на Боало, Волтер, Вергилий и др. Съиздател е на първото руско театрално списание „Драматический вестник” (1809 г.). Автор е на книгите „Сатиры, взятые из Боало” (~1808 г.) и „Стихи” (1808 г.). Член е на литературното общество „Беседы любителей русского слова” (1811 г.). Умира на 9/21 февруари 1813 г. в Санкт Петербург.