Безродно време. Време на Мамона.
Бездушни олигарси превърнаха в декор
светите наши знамена.
Градежите на Кольо Фичето потръпват
под напора на непотребните закони.
В свещената Баташка църквица
свещици сълзи ронят
пред поруганите икони
на България.
Измислен заборчлял монарх
кощунства с родните слова
и бърза вълчия си нрав да скрие
в покоите на Чамкория.
Прежалили и майка, и баща
децата ни поемат по света -
богунемили гастарбайтери,
загубили компаса си за род.
Под нажежения ни небосвод
безропотен народ,
забравил що е барикада,
сред чалгата кръчмарска страда.
Това ли си, Родино,
на Омуртаг и Калоян?
Дали ще те опази
щита на стария Балкан?
Или духът ти -
наранен орел -
епично ще се рее
да дири гроба на Апостола?
И твоето величие,
и твоите герои
нима ще се превърнат в митове,
затворени
в забравените страници
на някоя си овехтяла книга?
Българска хроника
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114030507292
Свидетельство о публикации №114030507292
Рецензии
Стихотворението е много добро! На пръв поглед ние сме уморен народ, оредяващ и загубил вяра в себе си. Надявам се обаче, че безмерната простотия и алчност на управляващата върхушка в крайна сметка ще събудят жаждата и волята на нормалните хора за промяна. Украйна е добър, макар все още не-докрай осъзнат пример за това.
Но промяната не е еднократен акт, и колкото по-скоро осъзнаем, че борбата за по-добро битие е нещо ежедневно и перманентно, толкова по-лесно ще повярваме че можем да градим – и себе си, и живота си. Няма кой да я свърши вместо нас! Бъди здрава! И пиши! Д.Г.
Димитр Ганев 06.03.2014 20:05 • Заявить о нарушении
Но промяната не е еднократен акт, и колкото по-скоро осъзнаем, че борбата за по-добро битие е нещо ежедневно и перманентно, толкова по-лесно ще повярваме че можем да градим – и себе си, и живота си. Няма кой да я свърши вместо нас! Бъди здрава! И пиши! Д.Г.
Димитр Ганев 06.03.2014 20:05 • Заявить о нарушении