Никола Вапцаров. Пiсня Вiтер Пирин овiва...

Никола Вапцаров
ПІСНЯ


Вітер
Пирин овіва
і рідні  хати.
Нас тут семеро,
йдемо ми
воювати,
і лишились скоро   
десь позаду
рідний Пирин,
сяйво зорепаду.

Крились ми
у хащах як звірота,
того боку
не дістались доти.
І пізнали,
ідучи тропою,
де батьки
наклали головою.

Підказали
віти нам зелені,
де тут спочивають
наші нені.
На землі іржавій
ось могили –
тут кохання перше
схоронили.

Усімох ми
йшли тоді до бою.
А живі вернулись
тільки троє.

(переклад з болгарської — Любов Цай)
 
***


Оригінал:

Никола Вапцаров
ПЕСЕН


Над горите,
над Пирина
вятър вие.
Ние тръгнахме
седмина
да се бием;
и зад нас
остана надалече
и Пирин,
и звездната му вечер.

С зверове
се криехме в шумака
и така преминахме
оттатък.
И познахме
сякаш по тревите
на бащите
кървите измити.

И познахме
сякаш по листата
майките ни
де лежат в земята.
И познахме
по пръстта ръждива,
първата ни обич
де почива.

Тръгнахме седмина
да се бием.
Само трима
върнахме се ние.


Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова