Михаил Лермонтов Тростник Тръстика

„ТРОСТНИК”
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТРЪСТИКА

Седи рибар усмихнат
до речния въртоп,
пред него вятър вихри
голям тръстиков сноп.
Тръстика той откъсна
и отвор й проби,
към крайчеца я стисна
и устни в нея впи.

И сякаш оживяла,
запя в сумрака сив
ту с глас човешки жален,
ту с глас на вятър див
печалната тръстика:
„О, остави ме мен,
рибарю ведролики,
не ме измъчвай в плен!

Аз мила бях девица,
красиво цвете бях,
при мащеха в тъмница
нерадостно цъфтях,
невинни скърби ронех,
сълзи горчиви лях
и ранна смърт безбожно
в страдания зовях.

Аз имах брат доведен,
на мащеха отрок,
към хубавици скверен,
към хората жесток.
Бях с него в душна вечер
на този стръмен бряг,
реката синя беше,
струеше златен зрак.

Любовна маска сложи –
аз ласки не приех,
пари ми той предложи –
парите му не взех;
прониза той сурово
гръдта ми с остър нож,
тук моя труп зарови
на стръмен бряг сред нощ;

над моя гроб израсна
тръстиков сноп голям,
житейски мъки гаснат
в душицата ми там.
Не стой, рибарю мили,
в тръстиковия здрач,
за помощ си безсилен,
не си роден за плач.”


Ударения
ТРЪСТИКА

Седи́ риба́р усми́хнат
до ре́чния върто́п,
пред не́го вя́тър ви́хри
голя́м тръсти́ков сно́п.
Тръсти́ка то́й откъ́сна
и о́твор й проби́,
към кра́йчеца я сти́сна
и у́стни в не́я впи́.

И ся́каш оживя́ла,
запя́ в сумра́ка си́в
ту с гла́с чове́шки жа́лен,
ту с гла́с на вя́тър ди́в
печа́лната тръсти́ка:
„О, остави́ ме ме́н,
риба́рю ведроли́ки,
не ме́ измъ́чвай в пле́н!

Аз ми́ла бя́х деви́ца,
краси́во цве́те бя́х,
при ма́штеха в тъмни́ца
нера́достно цъфтя́х,
неви́нни скъ́рби ро́нех,
сълзи́ горчи́ви ля́х
и ра́нна смъ́рт безбо́жно
в страда́ния зовя́х.

Аз и́мах бра́т дове́ден,
на ма́штеха отро́к,
към хубави́ци скве́рен,
към хо́рата жесто́к.
Бях с не́го в ду́шна ве́чер
на то́зи стръ́мен бря́г,
река́та си́ня бе́ше,
струе́ше зла́тен зра́к.

Любо́вна ма́ска сло́жи –
аз ла́ски не прие́х,
пари́ ми то́й предло́жи –
пари́те му не взе́х;
прони́за то́й суро́во
гръдта́ ми с о́стър но́ж,
тук мо́я тру́п заро́ви
на стръ́мен бря́г сред но́шт;

над мо́я гро́б изра́сна
тръсти́ков сно́п голя́м,
жите́йски мъ́ки га́снат
в души́цата ми та́м.
Не сто́й, риба́рю ми́ли,
в тръсти́ковия здра́ч,
за по́мошт си безси́лен,
не си́ роде́н за пла́ч.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Лермонтов
ТРОСТНИК

Сидел рыбак веселый
На берегу реки,
И перед ним по ветру
Качались тростники.
Сухой тростник он срезал
И скважины проткнул,
Один конец зажал он,
В другой конец подул.

И будто оживленный,
Тростник заговорил –
То голос человека
И голос ветра был.
И пел тростник печально:
„Оставь, оставь меня;
Рыбак, рыбак прекрасный,
Терзаешь ты меня!

И я была девицей,
Красавица была,
У мачехи в темнице
Я некогда цвела,
И много слез горючих
Невинно я лила,
И раннюю могилу
Безбожно я звала.

И был сынок-любимец
У мачехи моей,
Обманывал красавиц,
Пугал честных людей.
И раз пошли под вечер
Мы на берег крутой,
Смотреть на сини волны,
На запад золотой.

Моей любви просил он –
Любить я не могла,
И деньги мне дарил он –
Я денег не брала;
Несчастную сгубил он,
Ударил в грудь ножом,
И здесь мой труп зарыл он
На берегу крутом;

И над моей могилой
Взошел тростник большой,
И в нем живут печали
Души моей младой.
Рыбак, рыбак прекрасный,
Оставь же свой тростник.
Ты мне помочь не в силах,
А плакать не привык”.

               1832 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Умира при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.