Карион Истомин Грамматика учит знати глаголати и п

„ГРАММАТИКА УЧИТ ЗНАТИ ГЛАГОЛАТИ И ПИСАТИ БЛАГО”
Иеромонах Карион Истомин (~1645-~1722 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГРАМАТИКА УЧИ, ЗА ДА ЗНАЕШ ДА ГОВОРИШ И ПИШЕШ ДОБРЕ

Знай граматика, човече,
букви изучавай вече.
В „аз” и „буки” виж доброто
и в ръце вземи перото.
Думи обмисли разумно,
редове подреждай умно.
С реч се книжнината вае,
дело Божие това е,
щом с молитва Бог прославяш,
той спасение ни дава.


Ударения
ГРАМА́ТИКА УЧИ́, ЗА ДА ЗНА́ЕШ ДА ГОВО́РИШ И ПИ́ШЕШ ДОБРЕ́

Зна́й грама́тика, чове́че,
бу́кви изуча́вай ве́че.
В „а́з” и „бу́ки” ви́ж добро́то
и в ръце́ вземи́ перо́то.
Ду́ми обмисли́ разу́мно,
редове́ подре́ждай у́мно.
С ре́ч се книжнина́та ва́е,
де́ло Бо́жие това́ е,
што́м с моли́тва Бо́г просла́вяш,
то́й спасе́ние ни да́ва.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Карион Истомин
ГРАММАТИКА УЧИТ ЗНАТИ ГЛАГОЛАТИ И ПИСАТИ БЛАГО

Грамматику, душе, слыши,
писмена в ней изучиши.
Обзри смыслом аз и буки,
емли перо в твои руки.
Пиши слова добре складом,
веди строки в разум рядом.
Глагол писму та начало,
дело сие Богом стало,
К Христу простри моление,
дает он всем спасение.

               (Из книги „Полис”)




---------------
Руският поет, писател, преводач и просветител йеромонах Карион Истомин е роден около 1645 г. в гр. Курск. Учи в Спаското училище в Москва, владее свободно латински и гръцки език. Пише стихове, проповеди, молитви, канони, панегирици, епитафии, стихотворни надписи към библейски миниатюри и шеговити куплети, съставя послания, грамоти и учебници. От 1672 г. е редактор в печатницата към Кремълския дворец, а от 1698 до 1701 г. е началник на печатницата. Преподава гръцки език и риторика в училището към Заиконоспаския манастир и в типографската школа към печатницата при двореца. Радетел е за откриването на нови училища и за създаването на висши учебни заведения, осъвременява учебните програми, съставя и издава редица учебници. Личен секретар е на патриарсите Йоаким и Адриан, придворен поет при царица София Алексеевна, възпитател на сина на Петър Първи Алексей. Автор е на сборниците със стихове „Книга приветственных стихов царевне Софье Алексеевне” (1681 г.), „Сборник стихотворений” (1682 г.), „Книга Вразумление, стихотворными словесы...” (1683 г.), „Книга Стамна духоносная” (1690 г.), „Едем си есть сладость прохлаждающая и вразумляющая человека зрением духовным...” (1693 г.), „Стихи на Воскресение Господа нашего Иисуса Христа” и др., на книгите „Едем” и „Екклесиа”, богословските съчинения „Веселиил” и „Имя новое”, превода на трактат на Еразъм Ротердамски „Домострой” (1696 г.), на буквари, граматики и учебни ръководства като „Малый букварь” (1694 г.), „Полис, си есть Град царства небеснаго” (1694 г.), „Лицевой букварь”/„Большой букварь” (1696 г.) и др., издадени в периода 1691-1696 г. Предполага се, че е негов и историческият труд „Летописец Великия земли Российския”. Поетичното му наследство е обширно, голяма част от стиховете му все още не са издадени. Умира около 1722 г. (по други данни през 1717-1718 г.) в Москва.