Юлияна Донева - Пролет чука
Като, че отново зимата захвана -
разлюти се Марта зла и неразбрана.
Фучи та се къса, изпочупи клони,
просторите скъса, покрива събори.
Цели дни и нощи трупа преспи снежни.
Нищо общо няма вече с дните прежни.
„Студ на поразия - вика чинка Минка,
писна ми да пия чай против настинка."
Но докъм обяда взе снегът да спира.
Марта на обратно взе да реагира.
Слънцето надникна, засмяно момиче,
подир ден поникна бялото кокиче.
Пък и зад стобора до ограда стара,
гледам,че подал е връхче минзухара.
Чинка Минка слага кофа под капчука
и с усмивка блага вика: "Пролет чука.
Друго е, ви казвам, времето сегашно,
щом и Марта мина, няма вече страшно!“
Свидетельство о публикации №114021904362