Сезоните на чувствата в льний переклад П. Голубков
В сезоните на чувствата ми волни
пътеки най-различни извървях.
С добро сърце или с капризи болни
в сезоните на чувствата горях.
И пролетните ветрове ми бяха
от рая миг на моя вярващ свят,
през лятото надеждите валяха
а в есента остана стръкче цвят.
Къде е коренът? Тревожност стене,
извира в мене безпокойство страх,
реалността ли да не го отнеме
или пък да го преобърне в прах!
А зимен вятър хлопне ли навънка
и сняг сребрист земята облече,
о, няма ли през нежността му тънка
тъй крехкото стебло да отсече.
В сезоните на чувствата ми морни.
СЕЗОНИ ПОЧУТТІВ (вільний переклад П.Голубкова)
Сезонні почуття мої, і вільні
Шляхами різними по року крокувать.
Де щедрим серцем, де капризом, біллю
Сезони в почуттях моїх горять...
Вони, як вітер - навесні гуляють,
Із вірою: світ, наче рай, пречист,
Мої надії влітку - загоряють,
А восени - іх колір так барвист.
Де ж корінь? До тривожності вже звикнеш,
Тривога ж - піднімає в серці страх.
Реальністі - нікуди не подінеш,
Хіба що перетвориш її в прах!
Зимовий вітер - б;є у вікна зовні,
Сріблястий сніг - всю землю укрива,
І боляче, крізь ніжності сезонні,
Як крихітки від стебла відрива.
В сезонах почуттів - зима бува.
СЕЗОНЫ ЧУВСТВ (перевод П. Голубкова)
Чувства мои - сезонны, и в их воле
Путями разными свой открывать парад.
Где добротой, капризом, а где болью,
В чувствах моих - сезоны говорят...
Они, как ветер – по весне гуляют,
С верой: мир наш, как будто рай, пречист,
Мои надежды летом - загорают,
А осенью - их цвет «багряный лист».
Где ж корень? Всех тревог - не одолеешь,
Тревога ж - пробуждает в сердце страх.
Реальность - никуда ее не денешь,
Разве что сможешь превратить реальность в прах!
Морозный ветер – бьет снаружи в окна,
Снег серебристый - землю всю устлал,
И больно, крохи нежностей сезонных,
Как почечки от стебля оторвал.
В чувствах моих – сезон зимы настал...
Свидетельство о публикации №114021209658