Никола Вапцаров. Елтепська пiсня

Никола Вапцаров
ЕЛТЕПСЬКА ПІСНЯ

               
Над Елтепом туман стоїть.
Там посеред долин заліснених
моє село лежить,
примилуване сонячною піснею.

А долі шумно водами хлюпоче,
гілля і скали розбива,
немов жива,
до мене Глазне промовля.

Розповіда, що жінка там одна,
зсудомлена журбою і смиренна,
чека мого повернення вона,
а ще – що любить палко і вогненно.

Як взором, повним жалісної мли,
дорожніх всіх щиресенько питає,
чи справді прийде день такий, коли
верну сюди. А я сиджу, вчуваю...

Он горб укритий лісом. Ним
прошито сизих хмар громади.
Зоріє. Потім пада грім.
В очах спалахує відрада...

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Оригінал:
Никола Вапцаров
ЕЛТЕПСКА


На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.

А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.

Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.

Разказва ми как с поглед замъглен
тя всеки пътник пита простодушно
дали ще се завърна някой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и слушам.

Отсреща боровия хълм
събаря облачни грамади.
Просветва. После пада гръм.
И във очите блясва радост…


Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова