Портрет

Портрет на своята любов рисувам,
която ме направи толкова щастлив.
След всеки щтрих беззвучно я целувам.
И по-красива става тя след всеки щтрих.

Като при Майстора* е цялата сред рози.
Огрята с пурпорния цвят на слънцето - изгрява.
Ръцете й са в най-непредсказуемата поза
и на желанието им се доверявам.

Очите ме притеглят като два магнита,
а блясъкът им нежен ме опиянява.
Обещават устните божествена амрита**
и на чувствата дълбочината осъзнавам.

Даже нарисувана ми служиш за примамка -
както винаги за тебе съм мечтал.
Трябва да те облека в разкошна рамка...
Във въображението май съм те създал...
-------------------------------------------------
*Майстора=признат майстор на живописта в България
**амрита(санскрит)=напитка, която ни прави безсмъртни

19.12.2013 г.
Бол.Алексеевское


Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.