Портрет
която ме направи толкова щастлив.
След всеки щтрих беззвучно я целувам.
И по-красива става тя след всеки щтрих.
Като при Майстора* е цялата сред рози.
Огрята с пурпорния цвят на слънцето - изгрява.
Ръцете й са в най-непредсказуемата поза
и на желанието им се доверявам.
Очите ме притеглят като два магнита,
а блясъкът им нежен ме опиянява.
Обещават устните божествена амрита**
и на чувствата дълбочината осъзнавам.
Даже нарисувана ми служиш за примамка -
както винаги за тебе съм мечтал.
Трябва да те облека в разкошна рамка...
Във въображението май съм те създал...
-------------------------------------------------
*Майстора=признат майстор на живописта в България
**амрита(санскрит)=напитка, която ни прави безсмъртни
19.12.2013 г.
Бол.Алексеевское
Свидетельство о публикации №114020309275