Христина Радомирова - Посвещение, перевод
рушиш прегради, крепости, стени…
Моралните ми възгледи взривяваш,
оковите ми с полет да смениш.
Несвикнала на щастието земно
душата ми разголена пред теб
е грешница готова да си вземе
искрящ живот от твоите ръце!
И с порива на бликналата радост
на хората за болката простих.
Светулките във тъмното не страдат –
от тях за теб написах този стих!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
В потоке чувств слова мои утонут
Разрушишь стены крепости моей
Мораль мою застывшую затронут
И улечу со стаей журавлей.
Я не привыкла к счастию земному
Душой перед тобою до нага
Я грешница и взять уже готова
То что даёт любимая рука.
Я радостью в порыве полыхаю
Людей смогла за боль свою простить
Сверчки в ночи живут и не страдают
Они надиктовали этот стих.
Свидетельство о публикации №114020103076
Дафинка Станева 03.02.2014 19:01 Заявить о нарушении
Спасибо тебе за внимание.
Доктор Эф 03.02.2014 19:31 Заявить о нарушении