Христина Радомирова - Люляк, перевод

За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.

След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.

Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!

И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Придёт ко мне на тело жадный
Сирень в цвету преподнесёт
И совершенно безоглядно
Душа отправится в полёт.

А после ласк и лобызаний
Опять останусь я одна
А потому что лишь страданий
Земля по-моему полна.

Уйдут иллюзии и грёзы
Шаги умолкнут в тишине
Как наказанье будут слёзы
И одиночество вдвойне.

И ночью тёмною в глаза
Мои заглядывают звёзды
С сирени катится слеза
И вянут все мои надежды.


Рецензии