Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна
ти истинската мене си открил.
И въпреки това, че съм различна,
и в хорските представи е табу,
не се виня за туй, че те обичам –
пред твоя праг аз тихо се събух...
И само там навеки ще остана
с една любов в сърцето да мълчи.
Загадъчно като съдбовна тайна
покрай живота ми присъстваш ти.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Душа моя сродни вселенной
Её твой взгляд заворожил
Под оболочкой тела тленной
Ты для себя её открыл.
И ничего что я другая
Такую знать меня табу
Люблю тебя. В любви сгораю
И твой порог переступлю.
И там останется навечно
Моя любовь, мои мечты
В загадках тайнах человечьих
В них безусловно будешь ты.
Христина Радомирова - Изповед, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2014
Свидетельство о публикации №114012903379
Свидетельство о публикации №114012903379
Рецензии