Валерии Станков - Преди снега, перевод

Сякаш вятър разресва дърветата с ледени гребени.
Вкамени се нощта - и удариха дните на бяг.
Само ти ще се щураш самичък по зимните хребети.
Докато се пресели
душата ти в идния сняг.

Захвърли си сакото. И обувките вече излишни са.
Дълъг път те очаква. Защо са ти? Само тежат.
Сякаш всичко, което до днес си живял, е измислица.
А което ще бъде,
е една опашата лъжа.

В побелялата пръст ти заравяш ръце - сякаш корени.
Но дали ще гнездят във листата ти птиците пак?
Или твоята песен ще се рее сама през просторите
и ще пада над мен като звън,
като сън,
като сняг.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты словно ветер срывающий с древа замёрзшие гребни
Упрямое время пустилось настойчиво в бег
Щуришься ты одинокий уже никому не потребный
Пока не вселишься душою
В неба спадающий снег.

Сбросишь пиджак и ботинки это окажется лишним
Путь будет долгим и лишний зачем тебе гуж
Миг что ты прожил окажется грубо измышлен
А тот что придёт
Одна преогромная ложь.

Как ты впиваешься белыми пальцами в корни
В гнёздах твоих птичий слышится гомон и смех
Песня твоя прозвучит с поднебесных амвонов
И упадёт на меня словно звон,
Словно сон,
Словно снег.