Александр Борисов Мария Октябрьская. Любовь

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707


Две судьбы сошлись на Ставрополье,
Там, где травы буйно поднялись  -
девушка с лимана из – за  Дона,
С пареньком их чувства родились.

Девушку Марией называли,
А парнишку звали все Илья,
Эти чувства все мы познавали,
С той поры, как крутится земля.

Девушка трудилась на заводе,
Но вы не судите свысока,
А Илья в кавалерийском взводе
Был курсантом красного полка.

Хороша та девушка Мария.
Искры глаз её, копна волос.
И упругий шаг, наполнен силой,
Тёмный цвет её летящих кос.

Что ещё сказать – всё будет мало.
Смех её, как перезвон ручья.
Может быть довольно для начала?
Нет, не хватит, юность горяча.

Про такую бают при народе,
Что послушен ей и дерзкий конь,
Первая в труде и хороводе,
В общем,  девка та – сплошной огонь!

Запоёт она – и птицы смолкнут!
Поглядит – и вспять бежит ручей!
Что там пересказывать без толку.
Кто её судьбою будет? Чей

На этой девушке  упрямой
Взгляд свой остановит навсегда,
Кто с ней встанет в хороводе рядом
На всю жизнь, надолго, на года.

Кто найдётся дерзкий и упрямый,
Чтоб её, как конницу взнуздать,
Сможет кто ни поздно и ни рано,
Чтобы вместе одной песней стать.

Чтобы парень был под стать дивчине,
Как  в долине дуб в рассвете сил,
Главно, чтоб она его любила!
Главное, чтоб он её любил!

Чтобы шли дорогою прямою,
Чтоб манила и вперёд звала,
Чтобы звал её он – дорогою,
Чтобы жизнь весёлою была!

Знать бы нам, о чём они мечтали?!
Пленум в эти трудные года
Разнарядку чугуна и стали,
Доводил до Родины тогда.

На полях колхозных хлеб садили,
Подрастал и колосился он.
И девчата с песней выходили,
С ними вместе юный агроном.

Набирала мощь страна Советов,
Мышцы крепки и чеканен шаг,
Помнит наши мощные ответы
И приветы ненавистный враг.

И  Генсек с трибуны Мавзолея,
Что встречал парады у Кремля,
«Жить нам лучше стало, веселее»,
И слова те сказаны не зря.

А страна вставала вместе с солнцем,
К проходным спешила и в забой
Финнам показала и японцам:
Мы за Мир – но мы готовы в бой!

На деревьях финские кукушки
Уж не посылают свой привет,
Так вломили танки наши, пушки,
Что им хватит на две сотни лет.

Самураи нас у Халхин – Гола
Испытать пытались – был июль,
Им надолго будет наша школа:
Так бежали – мама, не горюй!

И в гербе державы серп и молот,
И в гербе державы тучный хлеб,
Молода страна, народ наш молод,
Мы – народ невиданных побед!


Мария Октябрская. Любов.


Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой

В Ставропол ги срещнала съдбата,
нейде там, сред буйните треви.
Феята на Дон от долината
момково сърце възпламени!

Нея я наричали Мария,
богатирът казвал се Иля.
Чувството познаваме и ние,
вечно като земен кръговрат.

Трудила се скромно на завода,
ала простовата не била,
а Иля в кавалерийска рота,
в полк красноармейски бил курсант.

С красота прочула се Мария –
блеснал поглед, плитка – тежък сноп
и чевръста стъпка, твърда, силна,
вее гордо кичур-абанос.

Малко би било, каквото кажа.
Звън на ручейче й бил смехът.
Не, не стига за начало даже,
знаем как е буйна младостта.

За такава пеят сред народа,
дето слуша я и буен ат.
Първа и в труда, и в хоровода.
с други думи, огънче-мома!

Щом запее, птици  мигом стихват!
Щом погледне – ручей ромоли!
Думите за нея са безсилни.
Кой съдба ще бъде нейна? Чий

в това момиче упорито
поглед ще се впери и с любов
песен звънка в хороводен ритъм
ще нижат години и до гроб?

Кой ще бъде дръзкият смелчага,
дето може ат да укроти,
обща песен двамата да станат,
що в хармония вечно звучи?


Нека момъкът да й прилича
като дъб на силите в разцвет.
Важното е тя да го обича!
Обич да намери и в ответ!

И избрали правата пътека,
дето мами и напред зове,
и „любима” той я е нарекъл,
а животът весел си тече!

Знаем ли какво са си мечтали?!
С Пленум в тези трудни времена
тук чугун, стомана са раздали,
да работи цялата страна!

По поля колхозни жито сяли,
то братило, разлюляло клас
и девойки в нивите запяли,
агроном припявал с меден глас.

И набирал мощ народ Съветски,
мишци крепки, крачката – бетон!
Помни още мощните ответи
враг омразен, влязъл в роден дом.

И Генсек стоял пред Мавзолея.
Той парад посрещал със слова:
„По-добре, по-весело живеем!” –
слушала го цялата страна.

А народът в устрем незапомнен
по заводи тръгвал от зори.
Гледайте го, финци и японци:
И за бой готов, желае мир!

Сред дървета фински снайпер дебне –
но от там не праща ни привет.
Щурма танков наш и оръдеен
ще се помни векове напред!

Нас под Халкин-Гол и самураят
да изпита пробвал в юли бе,
но урока дълго ще го знае –
да се скрие нямаше къде!


В герб държавен – сърп до чук забоден,
Тучна нива люшва златен плод.
И страната – млада, и народът.
На възход невиждан сме народ!

   ***

В СтавропОл ги срЕщнала съдбАта,
нейде тАм, сред бУйните тревИ.
ФЕята на ДОн от долинАта
мОмково сърцЕ възпламенИ!

НЕя я нарИчали МарИя,
богатИрът кАзвал се ИлЯ.
ЧУвството познАваме и нИе,
вЕчно като зЕмен кръговрАт.

ТрУдила се скрОмно на завОда,
ала простовАта не билА,
а ИлЯ в кавалерИйска рОта,
в полк красноармЕйски бИл курсАнт.

С красотА прочУла се МарИя –
блЕснал пОглед, плИтка – тЕжък снОп
и чеврЪста стЪпка, твЪрда, сИлна,
вЕе гОрдо кИчур-абанОс.

МАлко би билО, каквОто кАжа.
Звън на рУчейче й бИл смехЪт.
НЕ, не стИга за начАло дАже,
знАем как е бУйна младосттА.

За такАва пЕят сред нарОда,
дЕто слУша я и бУен Ат.
ПЪрва и в трудА, и в хоровОда.
с дрУги дУми, Огънче-момА!

Щом запЕе, птИци  мИгом стИхват!
Щом поглЕдне – рУчей ромолИ!
ДУмите за нЕя са безсИлни.
КОй съдбА ще бЪде нЕйна? ЧИй

в товА момИче упорИто
пОглед ще се впЕри и с любОв
пЕсен звЪнка в хоровОден рИтъм
ще нИжат годИни и до грОб?

Кой ще бЪде дрЪзкият смелчАга,
дЕто мОже Ат да укротИ,
Обща пЕсен двАмата да стАнат,
що в хармОния вЕчно звучИ?

НЕка мОмъкът да й прилИча
като дЪб на сИлите в разцвЕт.
ВАжното е тЯ да го обИча!
Обич да намЕри и в отвЕт!

И избрАли прАвата пътЕка,
дЕто мАми и напрЕд зовЕ,
и „любИма” тОй я е нарЕкъл,
а живОтът вЕсел си течЕ!

ЗнАем ли каквО са си мечтАли?!
С ПлЕнум в тЕзи трУдни временА
тук чугУн, стомАна са раздАли,
да рабОти цЯлата странА!

По полЯ колхОзни жИто сЯли,
то братИло, разлюлЯло клАс
и девОйки в нИвите запЯли,
агронОм припЯвал с мЕден глАс.

И набИрал мощ нарОд СъвЕтски,
мИшци крЕпки, крАчката – бетОн!
ПОмни Още мОщните отвЕти
враг омрАзен, влЯзъл в рОден дОм.

И ГенсЕк стоЯл пред МавзолЕя.
Той парАд посрЕщал със словА:
„По-добрЕ, по-вЕсело живЕем!” –
слУшала го цЯлата странА.

А нарОдът в Устрем незапОмнен
по завОди трЪгвал от зорИ.
ГлЕдайте го, фИнци и япОнци:
И за бОй готОв, желАе мИр!

Сред дървЕта фИнски снАйпер дЕбне –
но от тАм не прАща ни привЕт.
ЩУрма тАнков нАш и оръдЕен
ще се пОмни вековЕ напрЕд!

Нас под ХАлкин-ГОл и самурАят
да изпИта прОбвал в Юли бЕ,
но урОка дЪлго ще го знАе –
да се скрИе нЯмаше къдЕ!


В гЕрб държАвен – сЪрп до чУк забОден,
ТУчна нИва лЮшва злАтен плОд.
И странАта – млАда, и нарОдът.
На възхОд невИждан сме нарОд!


Рецензии