Величка Петрова - Художник, перевод

На Нено Александров
               
Душата ти
не е на вещоман.
Сърцето ти
не е войник на мрака.
Една квартира-
твоя плам и храм-
с божественост от мигове те чака.
Потънал дни и нощи в нея,
бдиш
за трепнал звън
от земността ни свята.
Палитрата на радостта редиш
със четката
на пръхнала позлата,
събудена
от минзухарен лъх
разцъфнала от майските градини,
узряла
като пчелен горски дъх
и мъдра
като древните елини.
Душата ти –
един закътан храм,
ръката ти – войник на красотата,
раздали слънце, топлота и свян-
поглеждат ме спокойно от платна

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Душа твоя
Не модник-вещеман
И сердце у тебя
Не воин мрака
Одна квартира
Твой очаг и храм
От неба ждёт божественного знака.
В ней тонут дни в ней ты ночами
Бдишь
Услышать звон
Земли святые блага.
Палитры радости
Твоя выводит кисть
Разбужена лучами
Золотыми
Здесь крокусы весною расцвели
Пахучие (вдыхать их
Не ленись)
И мудрые как
Древние элины
 
Душа твоя
Один забытый храм
Рука твоя – красива и безвинна
Дарила солнца людям и холмам
И смотрит в мир спокойно из картины