Елка Няголова Пограничное кладбище Гранично гробищ

„ГРАНИЧНО ГРОБИЩЕ” („ПОГРАНИЧНОЕ КЛАДБИЩЕ”)
Елка Няголова (р. 1952 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Елка Няголова
ГРАНИЧНО ГРОБИЩЕ
                На Валери Станков

Тука е граница.
А могилите наши – оттатък.
Бариера нелепа
паметта на децата ни къса.
Ръси дъжд. Митничар е
мокрият съботен вятър –
из душите премръзнали,
като в багажи, търси.

Но какво ще намери?
Забранени товари нямаме.
– Твърде тежко е – казва, –
подозрително тежко е даже.
...Той не знае, че носим
в мисълта си граничния камък,
та под него да мрем
и до него момчета да раждаме.

Те един ден ще стигнат
до това свято място отново.
И глави ще изправят,
от внезапната зрелост пияни.
Непременно ще бъдат мъже
като Балканджи Йово.
И на всяка цена
ще опазят Хубава Яна.

Но дори без нозе, без ръце,
без очи да останат,
пак духът на момчетата ни
ще тича нагоре.
Ще прескача в съня си
бариери, съвети, забрани –
да прелее по нашенски
сухото българско гробище!


Елка Няголова
ПОГРАНИЧНОЕ КЛАДБИЩЕ  (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
                Валерию Станкову

Там за границей – отчие могилы.
Нелепые барьеры – на меже.
Таможенник – осенний ветер стылый –
Копается в душе, как в багаже.

Что ищет он? Товара нету с нами.
„Откуда тяжесть?” – силится понять.
Мы в мыслях носим пограничный камень,
Чтобы под ним рожать и умирать.

На это место наши дети снова,
От возмужанья захмелев, придут
Мужчинами – с бессмертным духом Йова
И Яну непременно сберегут.

Как Йову Балканджи, им хватит силы
Стоять неотвратимо на своём.
От зноя пересохшие могилы
Они польют живительным вином!