Аз съм оня без памет и минало.
И надзъртам в стъклото ти нощем.
Колко пъти пребродих колибите,
за да спра срещу твоята точно.
Ти ли обичник върза в ръкава ми?
И тропоса с игла от босилек
оня дъх на планинска дъбрава,
на гърдите ти сладкото вино?
Ти ли сън ми изпрати неверен,
та до трети петли да будувам?
Черен бях, ставам трижди по-черен,
луд съм луднал – и луд ти лудувам!
Вие в мене сега единакът.
Аз съм тук и не искам да тръгвам
да броя оня път наобратно
през поветица, троскот и тръни.
По копринния дъх на комините,
дето зави се гайтанено,
пращам вест, че отдавна преминах
от девето в десетото царство.
И ме чакай. Ще падна в нозете ти –
слаб от жажда, от страст безпредметен.
Ако Бог ми прошушна куплетите,
вероятно е мислил за тебе!
Юлска жега
© Copyright: Йотова Валентина, 2014
Свидетельство о публикации №114011706353
Свидетельство о публикации №114011706353
Рецензии