Валери Станков - Лудите братя, перевод

Каквото съм приготвил за из път, това ми стига.
И ще прекрача своя тъп живот.
Единствен Биско Чекмеджето -
печалният квартален идиот
над моя гроб ще пусне стръмна лига.

Нарамил
въжетата на изгрева, ще се катеря на възбог -
безсънен алпинист към Нищото.
Ще пиша стихове със въглен от угасналите си огнища
на портите пред райския чертог.

Ще пия с ангелите изворна вода,
а щом ме хванат дяволите - вино.
Аз толкова години преживях,
за да я имам
най-страшната от всички свобода -
реша ли, да помахам със ръка - и да замина.
 
Какво си взех?
Торбата с песни - скъсани надежди.
Смляна обич - шепа пътна прах.
А брат ми Биско Чекмеджето бърчи вежди.
Защото Биско от смъртта не го е страх.

Поет и луд не се отглеждат.
Единствен Господ грижи се за тях.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Всего что я припас в дорогу хватит
И тупо жизнь пройду до самых до высот
И только Биско Чекмеджето
Известный всем квартальный идиот
Слюною над могилой изойдёт.

Взобрался
По лучам восхода пытаясь взять вершины
Как скалолаз штурмующий ничто
Писать стихи покуда угли не остынут
В пределах рая – прямо у ворот.

Напьюсь воды святой из родника
Чтоб только черти не подсунули вино
Я столько в жизни попереживал
Хотел свободы
И страшно выбирать
Решусь или опять махнуть рукой.

Что взял с собой?
Конечно песни – мёртвые надежды
Сны о любви и придорожный прах
А Биско, брат мой, хмурит свои вежды
Он перед смертью не испытывает страх.

Поэт и псих – не ведают заботы
Один Господь за ними бдит на небесах.