И няма как да отклоня маршрута,
да изменя посоката, оста,
когато в мен, по котешки нечуто,
коралово нарастваш, Самота.
Ти в делника се свираш по ъглите,
кротуваш си - по-ниска от трева.
И в моя ден, сред лес от грижи скрита,
споделяш с мен и полет, и товар.
А щом усетиш аромат на празник
в подаръчната суета и шум,
ти тръгваш с мен като незван полазник,
омаяла ме сякаш със зокум.
Повеждаш ме под светлите прозорци,
за да ги гледам с лик на гладен пес.
И да бленувам огън, смях и хора,
които с радост да ми кажат:"Влез!".
Какъв ти огън? В зимен студ се лутам.
А чашата ми - пълна с пустота.
Днес даже нищите са в топлите приюти,
а аз мълвя:"Наздраве, Самота!".
Наздраве, Самота!
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114011309692
Свидетельство о публикации №114011309692
Рецензии
На это произведение написано 6 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.