Имам две ръце, Господи, само,
а светът ти е рана до рана...
Нямам сила за всичките, нямам!
Само шепа любов ми остана.
И я пазя – дано не поглежда
към злините, подпалили здрача.
Ако нямам и тази надежда,
безутешната нощ ще изплача.
Ти недей да ме съдиш сурово –
аз си знам, че съм сто пъти грешна:
пропилях страшно много любови
да лекувам живота по спешност.
Тази шепа докрай ще я стискам:
даже зрънце за друг не пилея!
В мен през сълзи крещи егоистът,
че и той се нуждае от нея...
Ала все пак недей се тревожи:
щом поема към адския огън,
ще я дам на детето си, Боже!...
Както мама ми даде за сбогом.
Последната шепа любов
© Copyright: Комедвенска Ники, 2014
Свидетельство о публикации №114011101280
Свидетельство о публикации №114011101280
Рецензии