Валери Станков - Кандило, перевод

Катунарите тръгват.
И скрива ги древната кал.
Подир тях издълбаха очища огнища бакърени.
И какво? Със луната - парче разтопена печал -
калайдисвам сега кандилата на моите мъртви.

Сякаш пламъкът хвърля искрици от идния ден,
в който аз ще съм вече навеки отлитнала птица.
Над онези, които са дишали миг преди мен,
и които ще дишат,
докато им паля свещица.

Дядо Станко и баба Марина. И далечният дядо Вангел.
Между тях и онези, които не помня, но зная.
Ако трябва сега, ще ги вадя с ръждясал ченгел -
да не тръгват безпаметни
синовете мои към Рая.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Тронулся табор.
Пыльная скрыла дорога цыган
И я после них очищаю резные камины.
Каково поджигать мою память от медных лампад
Поминать под луной из ушедшего мира картины.

Брошу в  яркое пламя я искру грядущего дня
Где я белая птица и отлетался навечно
Где они, те кто жил-поживал и дышал до меня
И ещё поживут,
Пока им возжигаются свечи.

Дед мой Станко и баба Марина,  и Вангел мой далёкий прадед
Те кого позабыл  или просто по жизни не встретил
Вспоминаю  сейчас и важнее занятия нет
Чтоб без памяти в рай не пошли мои взрослые дети.