Валери Станков - Котва в небето, перевод

Каквото ми остана, ще ти дам.
Вълни на дрипи, облаци на буци.
Две шепи пясък, жълт ката сусам.
Въже от вятър. И мъгли – памуци.

Остъргания от пороя скат.
Безсмъртничета мъртви – цяла стиска.
Измислих го за тебе този свят.
Нима от мене нещо друго искаш?

От огъня изви се дълъг дим.
И все по-ниско пламъкът се спуща.
Вземи, каквото можем да спасим,
защото утре тук ще бъде пустош!

Една тръстика, сгъната одве.
И блясъка на изгрева сафриден.
От утре тук морето ще реве.
Ще мъкне върху плажа мъртви миди.

Ела!... Без тебе въздухът горчи.
И аз въже от вятър си приготвям…
И сянката ми вечно ще стърчи
като забита във небето котва.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Мне что тебе осталось подарить:
Остатки волн и облаков барханы,
И горсть песка кунжутом пожелтить,
Узду для ветра, синие туманы?

С расщелинами горную скалу
В них не один чудак бессмертный плачет
Я подарил тебе сей мир в пылу
А может ты совсем другого хочешь.

Завьётся дым длиннющий от огня
И с каждым днём он стелется все ниже
Возьми всё что осталось у меня
Здесь утром ветер всё в пустыню выжжет.

И стебелёк согнуло пополам
Блестят на солнце бедные ставриды
Отдастся море утренним штормам
И пляж  укроет стая мертвых мидий.

Приди! Дышать мне горько без тебя
Пусть даже это выглядит нелепо
И надо мною будет тень твоя
Как якорь зацепившийся за небо.