Никола Инджов Воспоминание о снеге Възпоминание за

„ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА СНЕГА” („ВОСПОМИНАНИЕ О СНЕГЕ”)
Никола Инджов (1935-2020 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Олег Дмитриев


Никола Инджов
ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА СНЕГА

Валеше оня сняг през март
и през април валеше,
и виното, и пепелта
миришеха на сняг.
И аз пътувах през нощта,
и свещ една гореше,
когато стигнах умълчан
последния ти праг.

Погребахме те сутринта
във гробищата бели,
виелицата угаси
свещта, покри пръстта.
И се огледахме сами,
печално надживели
сърцето ти, което бе
единствено в света.

И твойто име се преля
в далечно име: мама...
Ти орис имаше на хляб,
на сол, на светлинка.
Сред мъртвите не си, но и
сред живите те няма.
В един четвъртък ти стоиш,
четвъртък със дъга.

Четвъртъкът е твоят ден.
Пазарските каруци
нахлуват с патладжан и лук,
със чер и ален грозд.
И над прехрипнали петли,
и над кобили куци
дъга от вчерашния дъжд
извива ясен мост.

Ах, колко есен е дошла!
Какво голямо злато!
Спокойствие и тишина,
и вятър осветен!
И ти приличаш на земя,
възвърната от лято,
и очарована стоиш,
прозряла своя ден.

Това е нашата съдба
във малките градчета.
На себе си подобни там
веднъж не сме били.
Все има нещо по-добро
от нашата несрета,
и все за други времена
душата ни боли.

Макар четвъртък със дъга
денят ти и да беше,
аз виждам угасени дни,
последния ти праг.
Валеше оня сняг през март
и през април валеше.
И виното, и пепелта
миришеха на сняг.

               1963 г.


Никола Инджов
ВОСПОМИНАНИЕ О СНЕГЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Олег Дмитриев)

Он падал в марте, этот снег,
Он падал и в апреле.
И пахли пепел и вино,
Как этот тихий снег.
Я шел в безмолвье через ночь,
И свечи все горели,
Когда пришел я в дом, где был
Последний твой ночлег.

На белом кладбище тебя
Мы в землю положили.
Метель задула пламя свеч
И землю занесла.
Потом мы оглянулись – те,
Кто горько пережили
Ту душу, что на всей земле
Единственной была.

О, мама! Из далеких лет
Вернулось это имя.
И хлеб, и соль, и свет, и ты –
Вы все судьбы одной.
Тебя сейчас средь мертвых нет,
И нет тебя с живыми.
Лишь только в радужный четверг
Бываешь ты со мной.

Четверг – твой день. С рассвета он
Телег наполнен скрипом –
Плывут в них баклажаны, лук
И виноград блестит.
Над крупом куцых лошадей,
Над петушиным криком
Еще с вчерашнего дождя
мост радуги стоит.

Сверкает осень золотом
Червонцем, самоцветом.
Спокойствие, и тишина
И ветра светлый нрав.
И ты тождественна земле,
Нам возвращенной летом, –
Ты зачарованно стоишь,
Свой лучший день узнав.

В провинциальных городках
Мы стали поневоле
Неровнями самих себе,
Поскольку без конца
Толкуем мы, что где-то есть
Получше нашей доли,
И все о времени ином
Болят у нас сердца.

Хоть каждый радужный четверг –
Твой день среди недели,
Притушенные помню дни,
Последний твой ночлег.
Он падал в марте, этот снег,
Он падал и в апреле.
И пахли пепел и вино,
Как этот тихий снег.