Тези светли крила,
за които копнеех, ми даде.
Мислех сън си, мечта,
а самата ми вечност оказа се.
Но през брод от бодли
се налага да стигна сърцето ти.
Розов храст си увил
върху въжена стълба в небето.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Мне два белых крыла
О которых мечтал - даровались
Думал - жизнь приспалА -
Это вечность сама оказалась.
Через тернии брод
По верёвочной лестнице в небо
По шипам алых роз
Отыскать тебя важная треба.
Валерии Станков - Бодли, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2014
Свидетельство о публикации №114010204007
Свидетельство о публикации №114010204007
Рецензии