Терорът е изчадието адово свирепо,
което трови красотата на цветята.
Терорът е чудовище безсмислено, нелепо,
което срива най- прекрасното в душата.
А Бог способен ли е на подобно мерзко чувство?
Аллах и Буда искат ли подобно дело?
О, не! Поквара се нарича то, душевно блудство,
позор на диво, мръсно Велзевулско чело!
Кръвта невинна безконечно вика за отплата,
за риза усмирителна- да спре терора!
Без правда няма да настъпи обич на земята!
Без обич ще сме бедни и нещастни хора...
Вик и гняв срещу терора
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2013
Свидетельство о публикации №113123007053
Свидетельство о публикации №113123007053
Рецензии
Колкото нежна и красива е любовната ти лирика,възпяваща най-сладкото и съзидателно човешко чувство, толкова силни и заклеймяващи тъмната страна на човешката душа, злото и грозното е твоята гражданска лирика. Душата ти е камбана, откликваща и на ласкавия полъх на чувствата и на житейските бури и тревоги! Поздравления!
Генка Богданова 13.01.2014 21:47 • Заявить о нарушении
Генка Богданова 13.01.2014 21:47 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.