Александру Сергеевичу Пушкину - Михаил Куншт

Михаил Куншт

Явилась муза ночью тёмной,
И за перо взялась рука –
Стихи слагал душой влюблённой
Великий гений на века.

Про остров дивный средь морей,
и про морский богатырей,
Про белку чудную в саду,
Про зло, несущее беду.

Где царь Салтан с царицей правил,
Где сын с невестой свадьбу справил,
Где правда восторжествовала,
И вся страна о лжи узнала.

Поэт – потомок Ганнибала,
Любим народами в веках, –
Он после смерти всем оставил
Огонь, пылающий в сердцах.

Лжецы сплели Поэту сети,
Его на гибель обрекли...
Их языки страшнее плети,
Коварней пули и петли.

Рука бездушного француза
Остановила жизнь творца,
И погрузилась в траур муза,
Повеял холод из дворца.

И над Россией тьма сгустилась,
Река людская к дому шла,
И горе в воздухе носилось,
И скорбь души слеза нашла.

Но почему неотомщенный
Остался гений молодой?..
И почему Дантес, прощённый,
Уехать смог к себе домой?

Где был монарх наш вседержавный?
Он должен был не допустить
Свинцовой пули нежеланной,
Бронёй Поэта защитить.

Монарх покрыл долги Поэта,
Но приказал его забыть,
И стих пять лет не видел Света,
А этот грех уже не смыть.

Поэт, в веках непревзойдённый,
Всем сердцем искренне хотел
Разбить оковы угнетённых,
Чтоб жил народ для славных дел.

Стихи творца ласкают вечность –
Как солнца свет наш шар земной;
Его любовь, его сердечность
Воспринимаем мы душой.

В России с детства изучают
Его бесценные труды.
К нему тропа не зарастает
Крепки Поэзии мосты!


Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

 АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН

През нощта се явявала музата,
той вземал перото в ръка
и изливал душата си в стихове,
този  гений велик на света.

За острови чудни в морето,
и за богатирите морски,
за катериците в полето,
за сегашни беди и злини.

Де цар Салтан с царски права бил,
де сватба синът му е вдигнал,
де правдата е победила
и гневът царски лъжата е стигнал...

Потомъкът на Ганибала,
народен любимец навеки,
след смъртта си на всички оставил,
в сърцата им огън да свети.

Лъжците, оплели го в мрежи,
безсъвестно го въвлекли
в сплетни, и с коварни кроежи,
на гибел те го обрекли.

Ръка на бездушен французин,
прекъснал животът му млад,
помръкнала в траур музата,
в двореца повял леден хлад.

В Русия се свлякла тъмата,
народ  към домът му се стекъл,
понесла се вредом  тъгата,
ридаели  душите от мъка.

Но защо не са отмъстили,
за смъртта на генят млад?
И защо на Данте  простили
и да се върне можал у дома?

Държавният цар бил виновен,
длъжен бил да предотврати,
фаталният куршум оловен
и Поета   да защити.

Покрил само  дълга на Поета,
но заповядал забрава.
 В тъма му били  стиховете му,
а грях такъв не се прощава.

Поетът, до днес ненадминат,
 се борил за истина, чест,
да разбие окови народни,
да работят в мир, хората днес.

Ще ни галят навек стиховете му,
като слънце над земната шир
и любовта, сърдечността му,
в душите си ще съхраним.

В Русия  се учи от детство,
безценният Пушкинов  труд.
Гладък е пътят към него,
в цял свят е Поетът прочут.