Денят си отива – щастливият ден,
в постеля от облак до утре да дремне.
Обърнал каскета – наперен ерген,
разливал водата на менците земни.
Денят си отива – работният ден,
ожънал лъчите на лятното слънце,
окъпан във пот и до смърт уморен,
но с обич целунал и стръкче, и зрънце.
Денят си отива – коварният ден,
затъкнал в ревера откраднати ласки,
лукаво ухилен, безсрамно червен,
заситен с вкуса на човешките маски.
И моят си тръгва – отчаян кретен,
нагазил водата, умиращ от жажда.
Денят си отиде! Поредният ден...
... а аз не поисках дори да се ражда...
Разноднев
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113122904659
Свидетельство о публикации №113122904659
Рецензии