Яна Язова - Маска, перевод

На първа младост при нежната ласка
на устни ми стонът в усмивка избликна;
душата ми свойта гримаса обикна –
всред всички открити – аз ходех със маска.

Чисти зениците – в тях никой не зърна
отдавна закърмена змийска отрова;
спи ми и злобата – не ще я отровя –
и дните си минали не мога да върна.

Но всяка нощ нова си маска чертая,
и денем под нея от страх се прикривам,
и спомена тайно в сърце си заривам –
и вече коя съм – самичка не зная.

И мисля: към гроба ме старост затласка –
на моя дух грохнал дойде ли смъртта?
Когато за път ще ме вземе и тя –
кого ще намери под смъртната маска?

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Первая молодость с нежною лаской
Стон на губах моих скроет улыбка
К гримасе душа моя, этой, привыкла
Все на распашку, я только в маске.

В глазах моих чистых, вы б заглянули,
Столько скопилось змеиного яда
Спят мои злобы, будить их не надо
Да и кого мы бы этим вернули?

Я эти маски ночами меняю
Днём закрываюсь ими от страха
Мучает тайною память-рубаха
Кто я сегодня даже не знаю.

Думаю если случится развязка
Явится смерть однажды за мною
Когда позовёт она вместе с собою
Какая на мне будет смертная маска.