К друзьям - Вячеслав Бусарев

Вячеслав Бусарев
 

Лица хмурые и весёлые,
Да гитара бренчит в углу,
Поезд пригородный везёт меня
По лугам в таёжную мглу.

В этом неторопливом поезде,
Оторвавшись от дел и книг,
Еду я в леспромхоз на поиски
Двух давнишних друзей моих.

Сам не знаю , что меня дёрнуло,
Усидеть я дома не смог...
Прёт на выход мощная тётенька,
Чемоданом толкает в бок.

Козью ножку крутя самосадную,
Дед «нахваливает» собес,
Незначительными осадками
Осень грянула из небес...

Тень забвения дымкою блёклою
И на нашу юность легла.
Да ,в дорогу мою недалёкую
Просто память меня влекла.

Может статься и так получится,
Что друзей там давно уже нет...
Улыбается мне попутчица,
Улыбаюсь я ей в ответ...

Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ

Мрачни лица и весели,
на китарите дрънкат в ъгъла.
Влак ще ме вози - служебен,
в тежка мъгла през  ливадата.

С този влак бавно подвижен,
откъснат от книги и работа,
отивам в Лес -Прома  да диря,
двама стари мои приятели.

Кой дявол, не знам, ми подшушна,
да не си  седя в къщи...
Пред изхода,  леличка мощна,
хърка силно и хълбок полюшва.

Крак върти козелът  домашен,
на съседът си хвали го дядото.
Незначителни дребни валежи,
ръси есента от небето.

На забравата пушека вял,
 на нашата младост се свлича
и по пътят ми недалечен,
споменът мой ме повлича.

Може и тъй да се случи,
че другарите веч да ги няма.
Усмихвам се на моята спътничка
и тя се усмихва в ответ.