Я не поэт не музыкант - Ниолаевич Владимир

Николаевич Владимир

Я не поэт не музыкант,
И не последний и не первый.
Нельзя сказать, что дилетант,
Но й не в фаворе у Минервы.

Как белка в колесе живу,
Не до стихов и не до рифм.
И струн гитарных я не рву,
И припадает пылью гриф.

Я б рассказал, а может спел,
Да только кто меня услышит?
Вот только ветер, что влетел,
Ко мне в мой дом окно открывши.

Утихнет он и до тех пор,
Пока рассвет в окно заглянет,
Я заведу с ним разговор,
И легче на душе мне станет.

Ему готов я спеть, сыграть,
Всю душу я ему открою,
Готов стихи ему читать,
Написаны моей рукою.

Сомненья тают без следа,
Когда приходит вдохновенье,
И даже горе не беда,
В такие чудные мгновенья


Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

НЕ СЪМ ПОЕТ, НИ МУЗИКАНТ

Не съм поет, ни музикант.
Ни първи съм, нито последен.
Не бива да съм дилетант,
Ни покровител на Минерва.

Кат катерица в колело съм,
до рима и до стих не ми е.
Китарни струни аз не късам,
над грифът прашен гръб превивам.

Ще говоря и ще пея,
но кой ли ще ме слуша мене?
Само вятърът де вее
през прозорецът отворен.

Той ще спре, но до тогава,
през прозореца ще гледам,
разговор със тях ще водя,
а на душата ще е леко.

Готов съм да играя, пея,
душата си да му открия
и стих готов съм да му лея,
написан от ръката моя.

Съмненията ще престанат,
когато дойде вдъхновението.
Не е беда и да изгарям,
в такива чудни мигновения.