ЮЛИЯНА ДОНЕВА
Имаме си прасенце,
с петно на едното ушленце.
И то като мен си мечтае,
по двора навън да играе.
Но ето, че щом го затворят,
в тесните свински коптори,
Прасчо грувичи тревожно
и става прасе невъзможно.
Започва с муцуна да рови,
изкъртва преградите нови,
силно квичи до въз Бога:
„Пуснете ме, тука не мога!“
Бързо отключвам вратата,
подпирам я с крак до стената,
а Прасчо тъй бързо изскача,
без малко и мен не повлича.
Хуква лудешки из двора,
после цамбурва във гьола,
тръска, върти си главата,
и цяла размътва водата.
Но види ли баба с копанята,
бързо излиза от банята
и във коритото дървено,
рови с муцунка настървено.
После преситен си ляга,
на слама главица полага,
потрепва с опашчица крива,
затваря очи и заспива.
11.12.2013г.
Прасчо
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113121507190
Свидетельство о публикации №113121507190
Рецензии