Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена!
Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път
една несвършена поема.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Послушай друг мой тишину
В тот миг когда затихнет буря
Пока последнюю волну
Ударит в крепкие граниты
О волноломную стену.
Замолкнет шум её сердитый
И побережье понемногу,
Возьму с собою в небеса
И как мечту и как тревогу
Одну поэму без конца.
Николай Лилиев - Тишина, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113121503652
Свидетельство о публикации №113121503652
Рецензии
Прекрасен превод, Владимире! Успех! Дафинка Станева.
Дафинка Станева 15.12.2013 12:54 • Заявить о нарушении
Дафинка Станева 15.12.2013 12:54 • Заявить о нарушении