Сергей Есенин - Закружилась пряжа снежистого льна

Сергей Есенин
***Закружилась пряжа снежистого льна

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Завъртя се облак в снежно-ленен цвят,
панахидно плаче вихър по стъкла.

И замете пътя с вятърен ръкав,
с този плач живеем ние век така.

По пътеки пейте, тъжни ветрове,
няма що на попа ние да дадем.

Чуй, сърце ти мое, бедния човек,
от тъги задгробни не ще чуем ек.

Щом умрем без песен, с вятърен напев
ще ни носят в черква по канонен ред.

Няма кой да плаче, нито да къди,
ей, така без нищо да се появи.

Само вятър скитник с хулигански вой,
ще запей за сбогом, вместо за покой.
***
ЗавъртЯ се Облак в снЕжно-лЕнен цвЯт,
панахИдно плАче вИхър по стъклА.

И замЕте пЪтя с вЯтърен ръкАв,
с тОзи плАч живЕем нИе вЕк такА.

По пътЕки пЕйте, тЪжни ветровЕ,
нЯма що на пОпа нИе да дадЕм.

ЧУй, сърцЕ ти мОе, бЕдния човЕк,
от тъгИ задгрОбни не ще чУем Ек.

Щом умрЕм без пЕсен с вЯтърен напев,
ще ни нОсят в чЕрква по канОнен ред .

НЯма кой да плАче, нИто да къдИ,
Ей, така без нИщо дА се появИ.

Само вЯтър скИтник с хулигАнски  вОй,
ще запЕй за сбОгом, вмЕсто  за покОй.

***

Закружилась пряжа снежистого льна,
Панихидный вихорь плачет у окна.

Замело дорогу вьюжным рукавом,
С этой панихидой век свой весь живем.

Пойте и рыдайте, ветры, на тропу,            
Нечем нам на помин заплатить попу.            

Слушай мое сердце, бедный человек,
Нам за гробом грусти не слыхать вовек.

Как помрем без пенья под ветряный звон
Понесут нас в церковь на мирской канон.

Некому поплакать, некому кадить,
Есть ли им охота даром приходить.

Только ветер резвый, озорник такой,
запоет разлуку вместо упокой.

 <1916>