Ръждиво
Дори на Марс не е възможно
от тебе скриване и бягство,
бодливокактусен,
дъждовен,
не спящ,
пелиново горчащ,
владетел на пространства резки
синкавоглетчерен,
раним,
като снежинка посред юли,
размита сянка на реал,
мъж елегийно небудуващ
над снимки
спомени и цвят,
по-приглушен и от кобалта
на разтревожено море,
но близък в болката
и прям.
Не, нито скриване, ни бягство,
тук часовете са сверени
по лунно сребърни мъгли
и земно е и е неземно,
смирен до тайнството на мида
и чакан ;
всеки следващ миг.
А там ; какво?
Сюжет в ръждиво,
червен пейзаж
и неизвестност
сред раждащи се дръзновения
и обли камъчета ; да,
чудесно,
волно,
но… безтебно.
Как точно твоят ирис вижда
и всеусеща твоят пулс,
че бягството е непосилно ;
сърцето ще остане тук.
Там вятърът ще рови в кратер
да дири
спомени за теб
сред всекосмична тишина
и две сълзи
несподеленост…
Ръждиво
© Copyright: Алекс Вега, 2013
Свидетельство о публикации №113121104724
Свидетельство о публикации №113121104724
Рецензии
Защо ни е дадена несподелената любов? Може би, за да проникнем по-дълбоко в душите си. Но това ни прави по-нещастни, сестрице. Защото/ по думите на М.Цветаева/жените обичат любовта,а мъжете - жените. Колко по-трудно е да се обозре любовта! Сърдечно: Дафинка.
Дафинка Станева 12.12.2013 20:55 • Заявить о нарушении
Дафинка Станева 12.12.2013 20:55 • Заявить о нарушении
благодаря ти,Дафинче, и аз се чудя на облагородяващата роля на страданието понякога
Алекс Вега 13.12.2013 01:21 Заявить о нарушении
Алекс Вега 13.12.2013 01:21 Заявить о нарушении