Разбуди меня

Будувай ме
Йорданка Господинова -
http://www.stihi.ru/2013/06/16/8930

По стъпките ми дълго в този ден
се спъваха неканени любови…
Наричаха мечтите си на мен,
а в нощите сънуваха отново,

как ме докосват в няма тишина…
А после ме осъждаха сурово.
Раздраното небе виси сега,
аз не намерих чуждите любови…

Останах вярна на едно море,
което ме завръща всяко лято
за да открия пак мига със теб…
А после да отлитам с онзи вятър

със който няма как да ме делиш…
Аз само с този вятър съм различна.
Дори когато любовта горчи
обичай ме… До лудост неприлично.

А вятърът при мене остави,
за да съм твоя, вятър ми е нужен.
Будувай ме, когато вън вали,
като мечта във свят от обич южен…


РАЗБУДИ МЕНЯ
(Перевод с болгарского языка)

По тропкам мы бродили целый день,
И вдруг,  нежданно, встретились с любовью.
Как от крыла, мечты накрыла тень,
Теперь всю ночь, в мечтах своих, с тобою.

Меня  касаешься в беззвучной тишине,
И пусть потом, меня осудят строго,
В разрывах неба в синей вышине,
Благословенье вижу я  от Бога.

Останусь верной морю навсегда,
К нему я возвращаюсь каждым летом,
Чтобы тебе, шепнуть тихонько – да,
Подняться к звёздам бестелесным ветром.

Тебе так трудно ветер изловить?
Да, я как ветер, разною бываю.
Даже когда любовь моя горчит,
Любить  меня,  безумно, умоляю!

Когда одна, тот ветер за спиной,
Когда с тобою, ветер мне не нужный.
Так разбуди меня ты, под луной,
Войдя в мой сон, в любви останься южной.

Олег Глечиков

07.12.2013 год, Керчь, Украина

Фото со страницы Йорданки Господиновой