Аргумент-1

ЮЛИЯНА ДОНЕВА

Последен слънчев лъч намига
в следобедния летен ден.
Лежа си аз в кревата с книга,
с поглед в нея устремен.

Сестра ми - туй не  и харесва
и ето, тъкмо да прелистя,
тя цяла се над мен надвесва
и слага ръка върху листа.

"Ти още ли четеш бе, браво!
Я хвърляй бързо тази книга!
 Ще дойдеш с мене на  забава,
достатъчно си чела, стига!

И знай, това ще ти остане,
годинките ти се въртят,
младостта ти ще премине,
а книги все ще се четат"...

И дърпа ме, и настоява,
докато накрай склонявам
и на вечерната забава,
аз тръгвам да се забавлявам.

Виенски валс звучи в салона,
поскърцват мъжки мокасини,
трепти от страст акордеона,
шумолят рокли бели,сини...

Поканват в този миг сестрата
и тя танцува - "трам-та-рам"...
А аз подпирам с гръб стената
и цялата горя от срам.

Скучая, моля да си тръгнем,
но тя дори не ме и чува.
На вън е нощ и веч е тъмно,
а тя танцува ли, танцува.

Но спира валсът...тя кокори
очи в напет подофицер,
а той  унесен и говори
и глади нейният ревер.

Потя се и се притеснявам.
Зад стъклата - пълен мрак.
От скука вече се прозявам
и да си ходим, правя знак.

Най сетне тръгваме и ето,
по пътя недоволствам аз,
че таз забава общо взето,
за мене е изгубен час.

Изслушва ме, но като млъкнах,
сестра ми каза:  „За момент“-
след което с жар изтъкна,
ей тоз сразяващ аргумент:

" Та казваш, времето си губиш...
Добре де, може би си права.
Но разбери, ако се влюбиш,
тогаз, таз танцова забава,

тъй кратък миг ще ти се стори,
че болно ще ти стане чак.
Така е, и недей мърмори,
сестра си ми, не си ми враг.

Ще дойде време, щеш не щеш,
за любов ще закопнееш.
Тогава ще ме разбереш
и друга песен ще запееш."

И с този аргумент, срази ме.
Аз само казах: - „Извини ме!“