Николай Рачков - Сиромашко лято

БАБЬЕ ЛЕТО

Влажный холод идет от земли.
Столько звезд опадет до рассвета!
Улетают от нас журавли
Бабье лето стоит,
                бабье лето.

Он взойдет на резное крыльцо,
Ни собак, ни чужого догляду.
Вот таинственно
                звякнет кольцо,
Легкий звон разольется по саду.

Тихо выйдет она из сеней
И руками всплеснет виновато.
Пахнут волосы сеном у ней,
Губы - словно душистая мята.

Незаметно в сухой коридор
Голубая струится прохлада...
Этот нежный и ласковый взор,
Этот шепот:
           "А может - не надо..."

Сколько счастья и сколько тоски
В этих синих глазах накопилось!
Мимо них по крыльцу воровски
Золотая луна покатилась.

Горький мед исцелованных уст,
И рубашка дыханьем согрета...
Отцветает рябиновый куст.
Бабье лето стоит, бабье лето.


СИРОМАШКО ЛЯТО

От земята струи влажен студ,
рой звезди ще увяхнат до утре.
Търсят жерави южен приют.
Сиромашкото лято е тука.

Той ще влезе на пруста с резба -
нито куче, ни някой наднича.
Звън на пръстен -
                незнайна съдба -
а звукът се в градината стича.

Ще излезе тя вън без слова
и ще плесне с ръце безискусно.
А косите и - с дъх на трева,
с мента сякаш омаяни устни.

И уютният сух коридор
неусетно със син студ изстива.
Този нежен и тъй ласкав взор,
този шепот:
          "Не трябва, не бива...".

Колко щастие, колко печал
са събрани в очите лазурни.
По познатите стъпала
крадешком се луната търкулна.

От целувки горчив е медът
на устата. Под ризата юг е.
Храст калинов си търси цвета.
Сиромашкото лято е тука.

Превод на български език:Дафинка Станева