Иван Динков - От сиви снегове поръсени, перевод

От сиви снегове поръсени,
под клоните на жълти явори,
ливадите мълчат навъсени
като леговища на дяволи.

Внезапните трагични образи
са сигурно едно съзнание,
че няма стихове без подлози
и няма проза без мълчание.

Обществен като биография
и автентичен като жестове,
през купища от епитафии
понякога сънувам детството.
Там някъде шумят дръвчетата
по клоните с безгрижни викове,
или там някъде зверчетата
живеят като светли мигове.

След кратките случайни радости
отново тръгвам срещу вятъра
към снеговете по ливадите
или към моите разпятия.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Снегами белыми засыпаны
Луга укрывшиеся клёнами
Лежат и хмурятся пропитаны
Сплошными дьявольскими стонами.

Внезапно образы трагичные
Возникли из глубин сознания
Стихи не могут быть не личные
И прозы нету без молчания.

В моей обычной биографии
С аутентичными гримасами
Сны детства через  эпитафии
Плывут ко мне сплошными массами.

Там деревца шумят зелёные
Качают ветви беззаботные
Зверушки воодушевлённые
Живут красивые свободные.

И после сих случайных радостей
Бреду хоть ветер бесноватее
Через сугробы моей младости
Где ждут меня мои распятия.