Аркадий Белкин - В музее Пушкина на Мойке

Аркадий Белкин
В музее Пушкина на Мойке

http://www.stihi.ru/2009/07/26/702

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

В музея на Пушкин на Мойка

Докараха го тук от Черната река,
бе цял във кърви,
                стенеше от болки.
Свещи горяха с гробна светлина,
компресите му – ледени отломки.
Умирайки той шепнеше:
          „прости,
животът вече
                свършил е за мене“.
Жена, деца – със сълзи на очи,
стояха в кръг, от мъка нажалени.
Тълпеше се смутеният народ
по улицата и отпред - в антрето...
Разказвайки това,
       екскурзовод,
 заплакваше
             за дните сетни на ПОЕТА.

---------------

ДокАраха го тУк от ЧЕрната рекА,
бе цЯл във кЪрви,
                стЕнеше от бОлки.
СвещИ горЯха с грОбна светлинА,
компрЕсите му – лЕдени отлОмки.
УмИрайки той шЕпнеше:
          „простИ,
живОтът вЕче
                свЪршил е за мЕне“.
ЖенА, децА – със сЪлзи на очИ,
стоЯха в крЪг, от мЪка нажалЕни.
ТълпЕше се смутЕният нарОд
по Улицата и отпрЕд - в антрЕто...
РазкАзвайки товА,
       екскурзовОд,
 заплАкваше
             за днИте сЕтни на ПОЕТА.


В музее Пушкина на Мойке

Сюда его примчали с Черной речки,
Был весь в крови он
               и стонал от боли.
Зажгли в квартире траурные свечи
И на компрессы в речке лед кололи.

Здесь, умирая,он шептал:
           "прощайте,
Дышать мне трудно,
                жизнь завершена".
Вокруг стояли в горе и печали
Заплаканные дети и жена.

Толпился здесь взволнованный народ -
На улице и в комнатах передних...
И плакал каждый раз
                экскурсовод,
Когда рассказывал
                о днях ЕГО последних.